— Какви например?
— Ами, да кажем, да извърша същото, което постигна господин Сава Доброплодни в Котел. Какво училище, боже мой, каква висока наука в него! Сава Илиев не случайно си е завоювал прозвището Доброплодни в такава прочута школа като Куручешменската. И в Котел се раздаваше докрай, без остатък. И какви ученици подготви! Ще ви спомена само Савата Филаретов от Жеравна и сливналията Георги Вълков, когото те зоват Миркович.
— Брата на търговеца Русчо Миркович?
— Същият. И Георги, който сега е на учение във Франция, ще се извиси, та ще затъмни и брат си търговеца, и мнозина други най-учени. Сега, разправят, Сава Доброплодни вършел същото в Шумен.
— Стигало ли е до слуха ви, господин Русков, че в Куру чешме58 Сава Доброплодни е бил съученик на негова милост? — Инзов показа с очи към сина на котленеца Стойко Раковалъ̀. — Само че тогози влязъл в неспирни борби с гърчулята и не завършил, прогонили го.
— Чувал съм, разбира се. И за страхотните патила на господина Георги Раковски и неговия баща съм чувал…
Двамата не сваляха поглед от човека, за когото говореха, когато Димитър Инзов изговори тихо:
— Патилата… Приемам да преживея десеткратно повече, но да съм на негово място…
4.
Човекът, за когото говореха, се казваше всъщност Съби, Съби Стойков. По-късно той многократно си сменя имената. Като Сава беше последователно Сава Стойков, Сава Попович, Сава Стефанов, дори и Сава Стефанадис. По-късно (то беше, докато учеше в Куру чешме, при едно пътуване до Атина) се назова Георги — на името на вуйчо си капитан Георги Мамарчев, към паметта и делото на когото хранеше просто благоговейна почит, — та стана Георги Македон. Накрая си избра името Раковски (по разгроменото от кърджалиите село Раково, откъдето се водеше коренът му) и така се запомни завинаги — Георги Стойков Раковски.
По това време той нямаше навършени тридесет години, но житейският му път вече бе не по-малко пъстър, отколкото имената. На шест години нему купиха панакида и той тръгна на училище. Като усвои „Рибния буквар“ на съселянина си Петър Берон и някои други по-обикновени знания, баща му си спомни една своя стара закана и на шестнадесет го проводи чак в Карлово — при знаменития тогава учител Райно Попович. Даскал Райно оцени качествата на своя нов ученик, измоли за него покровителство от всесилния Стефанаки Богороди и Сава-Георги се озова в гръцката „Велика народна школа“ в Куру чешме. Не му провървя; не става дума за учението, той в науките бе все между първите, а не надмогна себе си да се примири с неспирните подигравки на гърчетата и гръцките учители за „варварския“ му произход. И като им отмъсти по чисто свой, хлапашки-буен начин, той си грабна бохчичката и го напусна завинаги. Последва една негова постъпка, която биографите му най-често снизходително премълчават, а с която Георги превърна покровителя си Богороди в свои най-лют враг — като нямаше никакви средства в големия враждебен град, той задигна един пръстен на госпожа Кира, съпругата на Стефанаки, продаде го и с първия кораб потегли на север. Установи се в Браила като учител на тамошните българчета, ала не се задържа дълго — в 1842 година се озова начело на Браилските бунтове и спипан от турците, се намери в хапуса. Не го чакаше нищо добро: щяха да го препратят в Цариград, да го изправят на съд като султанов душманин и нататък или щеше „да омаже въжето“, или да изгние — точно като своя идол Георги Мамарчев — в заточение из разните анадолски зандани или по островите. За щастие нему се удаде да убеди гръцкия пълномощен министър Маврокордато, че е гръцки поданик, предадоха го нему, а Маврокордато, благороден мъж, го спаси, като го препрати във Франция.
Какво е правил в далечна Франция, как изобщо е преживявал — това никога не се разбра. Но две години по-късно, навярно забравил или съзнателно пренебрегнал опасностите, Георги се върна; премина през Атина и Цариград и в един хубав ден се появи в родния Котел. Не изтече много време и опасността се превърна в действително нещастие — наклеветен от чорбаджиите на Котел (приказваше се, че им пригласял и Стефанаки Богороди от Цариград), които не можеха да се примирят с първенствуващото място сред тях на Стойко, завоювано от него по време на „Първото Московско“, турците заптисаха бащата и сина и ги проводиха под усилена стража в Стамбул. Какви мъки преживяха в тамошните зандани Стойко и Георги, колко грешна пара потрошиха роднините им да подкупват властници и съдии — те не са за описване! И най-сетне след години — три за бащата и четири за сина — ги освободиха, смазани телесно и напълно разорени. И ако все пак можеше да се намери някаква ползица в теглата из влажните тюрми, тя беше, че Георги, който от по-рано си знаеше турски език по-добре и от турчин, тук изучи изтънко и законите им (дори в тъмницата припечелваше по нещо, като пишеше на турците разни прошения до властта).
58
Прочуто гръцко училище („Велика народна школа“) в Цариград, ползувало се със славата на най-добре уредено и с най-високо ниво на преподаване.