Като каза това, хайдутинът не се отдалечи, а сякаш мигом се стопи в живия плет около долапа.
Не е било наистина кой знае каква опасност, но не е била и от най-невинните: използувайки прохладата на следобеда — юлското слънце вече надвисваше над Урум-Тарла, — каймакаминът Мехмед Салих бей и Йоргаки чорбаджи, който се бе случил при него, тръгнаха да се разходят нагоре към Барите и крачките, сладкият лаф и чудните красоти на избуялата природа ги бяха отвели чак до долапа на Бяно. Поздравиха се, Бяно им обясни повода за тържеството и ги покани на празничната си трапеза. Не очакваше, но те приеха поканата и се настаниха с кръстосани по турски крака между другите гости. Вътре в себе си Бяно Абаджи се разсмя презглава — Мехмед Салих, спечелил си име на ревностен гонител на хайдутите, бе заел място точно лице срещу лице с войводата Бойчо Цеперански…
— Кой е негова милост? — попита каймакаминът.
— Богдан челеби из Севлиево — избърза да каже домакинът. — Тръгнал е да изкупува шаяци, та разгеле се случи да почете празника ми.
— Трябва доста да е поскитал по друмищата. — Думите на бея можеха да получат съвсем превратно тълкуване, но за щастие той не влагаше в тях никаква преднамереност и това проличаваше по гласа му. — Я виж как се е изпекло и обрулило лицето му…
Бяно сметна за необходимо да прекрати този разговор и се разчевръсти да им поднесе мезе и по стакан вино.
— Сакън, никакво вино! — спря ръката му каймакаминът. — Къде ще му отиде колаят, ако ние, управителите, захванем да престъпваме забраната на Пророка?
Стопанинът взе друга чаша и сипа в нея ракия.
— Нявга аянът Тахир ага се имаше с баща ми, бей ефенди. От него съм запомнил, че виното наистина е забранено, но не и това — нищо и никакъв остарял шербет…
Мехмед Салих опита питието, примлясна и каза едно:
— Е, бива си го твоя остарял шербет, Бяно Абаджи. Хайде, нека да сме така коляно до коляно и на стогодишнината! — И гаврътна цялото съдържание на чашата; направи го умело — просто го изля наведнъж в гърлото си, а не го преглътна. И докато Бяно му наливаше повторно, обърна се към ябанджията срещу себе си: — Как върви караабаджилъкът, Богдан челеби?
— Лошо, бей ефенди. Такива като вашия Фабрикаджи Добри объркват работата — хем приучват хората на тънко и меко сукно, хем разоряват обикновените абаджии. И виж и мене, на̀ — за да завъртя алъш-вериша, трябва като невестулка да шаря от двете страни на Балкана. Пък то е Балкан, знаеш, не е като да тракаш броениците по сливенския Аба пазар — и слънце ще те пече, и дъжд ще те вали, и хайдутин ще те обере…
Като се чу сам войводата да заговаря за хайдутите, цялата трапеза се смръзна. Намръщи се и каймакаминът и ливна и втората чаша „остарял шербет“, а в същото време Йоргаки запита:
— А има ли ги, негодниците им с негодници, господине?
— Как да ги няма, чорбаджи! Навъдили са се пущините — дето е думата, на всяка крачка можеш да налетиш на тях. Ей тъй, както сме седнали, може и тука да се появят…
— И как се справяш с тях? — подхвърли кисело Мехмед Салих бей. — Не те виждам да си се окичил с пищови и калъчи.
— Да пази бог — прекръсти се набързо „Богдан челеби“, — до пищов и калъч аз не се и докосвам, каймакам ефенди. Моето оръжие е песента. Точно тъй, точно тъй, бей ефенди, песента. Усетя ли, че на пусия са хора от вашата вяра, аз отпушвам гърло и запявам:
Пък мярнат ли се мутри от нашите, тогава подхвана, да речем:
Те това ми е защитата, каймакам ефенди.
И двете песни, турската и българската, Бойчо не ги каза, а ги изпя — широко, разлято, както пее безгрижен човек. Добила кураж от него, цялата дружина около трапезата се запревива от смях. Поусмихна се и Мехмед Салих, защото не се сапикаса, че другите всъщност се присмиваха нему. И каза мъдро:
— Прав е челебията и затова си личи, че алъшверишът му върви добре. Зер „корко базиргян — не кяр, не зарар“…64
Вдигнаха отново чашите. Празненството продължи чак до смрачаване.
6.
Над града при подножието на планината се издига голяма бяла сграда — правителствена фабрика за сукна, основана, казват, на 1834; машините се карат от водата на един планински поток с помощта на две дървени колелета… Мострите, които ми показаха, се равняват на всяка западна работа.