Секунда на колебание — в душите на учителите се водеше борба между засегнатото самочувствие и откровеността пред лицето на истината. И тогава се обади Димитър хаджи Костов и даде пример на прямота:
— Със съжаление трябва да признаем, госпожици и господа, че господин Чинтулов е прав. Спрямо Габрово ние сме назад с цели петнадесет години. Открили сме девически училища, това добре, но къде ни е класното? Къде ни е преподаването, което да подготвя не само за водене на халваджийски тефтери, а да дава образование като европейското?
— Поне имаме утехата — полугласно рече Зарафина Яндова, — че сме давали, на каквото сме способни, не сме го пестили от децата…
Добри Чинтулов отмина забележката й, а иначе кимна с благодарност към хаджи Костов за решителната му подкрепа.
— Помолих ви да се съберем — каза, за да обсъдим как и какво да сторим, за да наваксаме пропуснатото, да догоним по-напредналите.
— Хайде да караме по-накъсо — предложи Злъчката — и без велеречия и празнодумства. — Той изговори нещо под носа си, което за щастие не се разбра. — Когато сте ни събирали, господин Чинтулов, сигурно отнапред сте премислили що ни чака. Вместо за Баните през Ново село74, хайде да ударим направо, а?
Подкрепиха го. И Чинтулов остана едновременно доволен и недоволен от развитието на нещата — Димитър Инзов му спестяваше усукванията, пък го лишаваше от сладостта да наговори всички онези хитроумни неща, за които така старателно се бе подготвял.
— Нашата слабост виждам в две посоки — започна той. — По-стегната организация на училищата, по-стегната и подчинена на единен ред и една програма, и ново, по-съвременно преподаване.
— Първото го разбрах — гъгниво го прекъсна пак Злъчката. — Но за второто не ми е съвсем ясно…
— Сега преподаваме като Димитър Кешиша или като даскал хаджи Илия или хаджи Кринчу още по-рано. Така не можем да мерим мегдан с европейските училища, госпожици и господа. И затова предлагам сега, преди началото на учебната година, да изкараме една наша, учителска преподготовка, в която с ваше позволение — да ви запозная с ланкастерската метода и после да я въведем като задължителна във всички училища на Сливен.
Учителите прихнаха в смях и Добри Чинтулов се изчерви така, че чак косите му смениха цвета си.
— Казахте го и вие, господин Чинтулов! — отговори за петимата Елисава Желева. — Още в четиридесет и четвърта тук дойде за учител Любомир Младенов из Банат, село Вършец. Две години преподава, но все по тази система, само че тогаз по-простичко й викахме взаимоучителна.
— И вие всички я познавате? — смая се главният учител. — Но тогава защо, за бога, никъде в Сливен не се преподава по нея?
Сега беше техен ред да се изчервят. Най-сетне хаджи Костов каза:
— Нека да си го признаем. Едни се чувствуват по-сигурни по старите, утъпкани пътеки. Други нямат таблиците и останалите нужни пособия. Пък трети, аз съм например измежду тях, не са запознати с взаимоучителната система — в Градец даскал Мано и даскал Дичо я караха по килийната, знаете. Накратко, тези са причините, господин Чинтулов.
— Онова, което чух, е прерадостна вест за мене, госпожици и господа. — Добри Чинтулов наистина засия. — Излиза, че половината от проблемите са вече зад гърба ни, и то благодарение на Любомир Младенов, трябва да запомня това име. Що се отнася до вас, господин хаджи Костов, аз лично ще ви въведа в ланкастерската и при вашата подготовка само за няколко дни ви обещавам да я усвоите. За таблиците ще се погрижа, зная към кого да се обърна с молба за тях. — Той имаше предвид своя покровител от Браила Димитър Диамандиев. — Надявам се да дойдат, преди още клепалата да са призовали азбукарчетата за първия учебен ден. Следователно остава само първата задача, колеги. Преустройването и единният ред в училищата.
— Хайде и тук да я караме по кестермето — подхвърли без ирония Димитър Инзов. — Кажете що сте измислили, господин Чинтулов.
— Смятам в цял Сливен да има общо пет училища — три за момчета и две за девойки. Да започнем с момчешките. Две взаимни в Ново село и Клуцохор, ръководени съответно от господин Инзов и хаджи Костов…
74
Типичен сливенски израз, който се употребява и днес; означава безсмислено и неоправдано обикаляне.