Взел Църен едно гърне, отишъл при ловеца и скоро се върнал с въглени. Людете разпалили огньове, огрели се и си сготвили храна.
Повикал хан Санад момъка и сърдито го запитал:
— Ти, като си знаел как да се донесе огън, защо мълча досега?
Църен се объркал:
— Ами че и самият аз не знаех — заоправдавал се той.
— Тогава, кажи кой те научи?
— Старият ми баща, когото пожалих и не погубих.
— А сега къде е баща ти? — попитал ханът.
През целия път съм го возил в мях върху гърба на коня.
— Доведи го!
Дошъл старецът и паднал в нозете на жестокия хан. Всички мислели, че той ще го погуби. Но хан Санад му се поклонил и му рекъл пред насъбралия се народ:
— Ти ми показа колко несправедлив съм бил към старите хора. От днес отменям заповедта си, защото разбрах, че старците със своята мъдрост могат да бъдат много полезни. Не се крий вече в меха! Отсега нататък твоят кон ще върви редом с моя и двете ми уши ще слушат мъдростта, която се лее от устата ти.