— … 7 до 8 бала, постепенно утихване до 5–6 бала, 3 до 5 следобед в западния сектор. Бурно море, кратки поройни дъждове.
Жос стигна до обява номер 16 и Декамбре я разпозна още от първата дума.
— След което се отправих към многоточие по реката, слязох на другия край на града и като се стъмни, успях да вляза в къщата на жената на многоточие и там се насладих на компанията и. Макар и с хиляди трудности, накрая надделях. Задоволен в това отношение, аз си тръгнах пеш.
Последва изумено мълчание, бързо прекъснато от Жос, който продължи с няколко по-разбираеми послания, преди да стигне до историческата част. Декамбре направи гримаса. Тестът бе твърде дълъг и той не успя да запише всичко. Наостри уши, за да чуе каква е била съдбата на „Правата на човека“ — френски кораб със 74 оръдия, завръщащ се на 14 януари 1797 г. от неуспешна кампания в Ирландия с 1350 човека на борда.
— … е преследван от два английски съда — „Неумормият“ и „Амазонка“. След боеве, продължили цяла нощ, засяда на брега при Канте.
Жос прибра листата в джоба на ватенката си.
— Хей, Жос — извика някой. — Колко са се спасили?
Жос скочи от сандъка.
— Не можем да знаем всичко — отвърна той с известна тържественост.
Преди да отнесе естрадата си у Дамас, Жос срещна погледа на Декамбре. За малко да тръгне към него, но реши да отложи за след обедното издание. Чашка калвадос щеше да му вдъхне кураж.
В дванайсет и четирийсет и пет Декамбре трескаво записа следната изпълнена със съкращения новина:
Дванайсет: Магистратите ще съставят правилниците, които трябва да се спазват, и ще ги окачат на ъглите на улиците и по площадите, та всички да ги прочетат. Многоточие. Ще наредят да избият кучетата, котките, гълъбите, зайците, пилетата и кокошките. Ще следят особено внимателно къщите и улиците да са чисти, да се почистят клоаките в града и околностите му, ямите с тор и със застояла вода, многоточие; или поне да бъдат пресушени.
Жос вече бе влязъл във „Викингът“ да обядва, когато Декамбре се реши да говори с него. Бутна вратата на бара и Бертен му поднесе една бира върху специално произведена за заведението подложка от червен картон, украсена с двата златни лъва на Нормандия. За да обяви обяда, съдържателят удари с юмрук по една широка медна плоча, окачена над тезгяха. Всеки обед и всяка вечер Бертен удряше гонга си и във въздуха се разнасяше буреносен гръм, от който гълъбите на площада масово отлитаха в обратна посока на юрналите се към „Викингът“ прегладнели клиенти. С този свой жест Бертен ефикасно напомняше на всички, че е дошъл часът за храна, и заедно с това отдаваше почит на страховития си произход, известен на всички наоколо. Бертен беше Тусен по майчина линия, което по етимологически път потвърждаваше пряката му роднинска връзка с Тор, скандинавския бог гръмовержец. Имаше хора, които смятаха това тълкуване за не особено убедително и Декамбре беше от тях, но на никого не хрумваше да нацепи родословното дърво на Бертен и да унищожи мечтите на човека, който от трийсет години миеше чаши по улиците на Париж.
Впрочем заради ексцентричното му поведение „Викингът“ се бе прочул далеч извън квартала и винаги бе претъпкан.
С бирата в ръка Декамбре се отправи към масата на Жос.
— Може ли да поговоря с вас? — попита той, преди да седне.
Жос го погледна с малките си сини очи, без да отговори, като продължаваше да дъвче месото си. Кой бе изплюл камъчето? Бертен? Дали Декамбре нямаше да го прати да пасе заради простото удоволствие да му покаже, че грубиянското му присъствие е нежелано в хотела с килимите? Ако Декамбре се осмелеше да го обиди, щеше да извади бракуваните писма. Махна му да седне.
— Обява номер 12 — започна Декамбре.
— Знам — каза Жос изненадано. — Особена е.
Значи бретонецът бе прав. Това щеше да опрости задачата му.
— Тя си има и сестрички — рече Декамбре.
— Аха. От три седмици.
— Питах се дали ги пазите.
Жос обра соса си със залък хляб, преглътна, после скръсти ръце.
— И ако ги пазя?
— Бих желал да ги препрочета. Ако искате — додаде той, като видя упоритото изражение на бретонеца, — ще ги купя. Тези, който имате, и бъдещите.