Около двадесет минути по-късно Лафлин излезе. На ръката му се бе облегнала жена с пепеляворуса коса.
— Приятелка от автородеото — каза той на Ричърдс и посочи блондинката. Тя смирено се поклони. — Поне не го увърта, копелето — продължи Лафлин. Изглеждаше огорчен. — Довиждане.
Той излезе. Секретарката надникна от укритието си.
— Мистър Ричърдс? Заповядайте.
…междинно отчитане — минус 087…
Кабинетът беше толкова голям, че можеше да играеш килбол в него. Едната стена представляваше огромен панорамен прозорец с изглед на запад към езерото Хардинг, къщите на средната класа, пристанищните докове и петролните цистерни. Водата и небето бяха светлосиви — все още валеше. Далеч навътре в езерото бавно пълзеше танкер.
Мъжът зад бюрото беше средно висок и черен. Толкова черен, че в първия момент Ричърдс изобщо не можа да го възприеме. Като че ли току-що беше слязъл от сцената на комедиен театър.
— Мистър Ричърдс — той стана и протегна ръка над бюрото. Това, че Ричърдс не я пое, изглежда, не го смути особено. Той просто я отдръпна и седна. Един стол-люлка висеше до бюрото. Ричърдс седна и изгаси цигарата си в пепелник, гравиран с емблемата на игрите.
— Аз съм Дан Килиън, мистър Ричърдс. Досега сигурно сте отгатнали защо ви доведоха тук. Нашите проучвания и резултатите от тестовете показват, че сте умен човек.
Ричърдс скръсти ръце и зачака.
— Вие сте определен да участвате в „Бягащият човек“, мистър Ричърдс. Това е най-голямото ни шоу, най-доходното, но и най-опасното. Формулярът, с който ще удостоверите окончателно съгласието си, е на бюрото. Не се съмнявам, че ще го подпишете, но първо искам да ви кажа защо сте избран и да разберете напълно с какво се захващате.
Ричърдс не каза нищо. Килиън сложи една папка върху съвсем чистата попивателна хартия на бюрото. Ричърдс видя името си на корицата. Килиън разтвори папката.
— Бенджамин Стюърт Ричърдс. Двадесет и осем годишен. Роден на осми август 1997 година в Хардинг. Посещавал училище в южните Квартали — Ръчни занаяти — от септември 2011-а до декември 2013-а. Наказван два пъти за незачитане на властите. Сигурно сте ритнали заместник-директора в крака, докато е бил с гръб към вас.
— Глупости — каза Ричърдс. — Ритнах го в задника.
Килиън кимна:
— Както кажете, мистър Ричърдс. На шестнадесет години се жените за Шийла Ричърдс, по баща Гордън. Старомоден доживотен брачен договор. Винаги бунтовник, а? Никакви профсъюзни пристрастия поради отказа ви да подпишете клетвата за вярност към профсъюзите и договора за контрол върху надниците. Сигурно сте окачествили областния губернатор Джонсбъри като „безмозъчен кучи син“.
— Да — каза Ричърдс.
— Трудовото ви досие също не е безупречно. Уволняван сте… я да видим, общо шест пъти заради такива неща като неподчинение, обида на началници, унизяваща достойнството критика на властите.
Ричърдс сви рамене.
— Накратко, цялостното ви поведение се смята за противозаконно и противообществено. Непрекъснато сте се отклонявал от нормите, но сте бил достатъчно умен, за да стоите настрана от затвора или някакви по-сериозни противоречия с правителството, а и не сте проявили упорство в нищо конкретно. Психиатърът на екипа отбелязва, че в мастилените петна сте видели лесбийки, екскременти и замърсяващо въздуха превозно средство. Докладва и за необикновено високата степен на радостна възбуда…
— Напомни ми за едно момче, което познавах някога. Обичаше да се крие под пейките в училище и да онанира. Имам предвид момчето. Не знам какво обича да прави вашият доктор.
— Разбирам — Килиън се усмихна леко и зъбите му заблестяха на фона на черното му лице, после се върна отново на папката. — Имате отговори, които говорят за расизъм, наказуем по силата на Расовото споразумение от 2004 година. По време на асоциативния тест имате и отговори, определено свързани с насилие.
— Работата ми тук също е свързана с насилие.
— Това е вярно. И все пак ние — говоря от името не само на управата на Игрите, говоря от името на нацията — възприемаме тези отговори с крайно безпокойство.
— Страхувате се някой да не върже пръчка динамит към стартера на колата ви някоя нощ?
Килиън наслюнчи машинално пръста си и обърна на следващата страница.
— За наше щастие вие сте поели и семейни задължения. Имате дъщеря на име Кетрин, осемнадесетмесечна. Това грешка ли беше? — усмихна се студено.
— Планирана — отговори без злоба Ричърдс. — Тогава работех за „Дженеръл Атомикс“. Част от спермата ми някак си успя да оцелее. Божия милост може би. Като знам какъв е светът, понякога си мисля, че винаги сме били малко сбъркани.