— Във всеки случай сега сте тук — от лицето на Килиън не слизаше студената усмивка — и следващия вторник ще се появите в „Бягащият човек“. Гледал ли сте програмата?
— Да.
— Тогава знаете, че това е най-голямото шоу, което излъчваме. С много възможности за участие на зрителите, пряко и косвено. Аз съм директор на продукцията.
— Това наистина е чудесно — каза Ричърдс.
— Тази програма е един от най-сигурните начини, по които Телевизионната мрежа се отървава от размирници в зародиш — такива като вас. Излъчваме я от шест години. Досега нямаме оцелял. Ще бъда груб, но откровен — надяваме се да няма и в бъдеще.
— Значи ви е крива сметката — заяви Ричърдс.
Килиън изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото уплашен.
— Не е така. Вие забравяте, че сте анахронизъм, мистър Ричърдс. Хората няма да чакат в баровете и хотелите или навън в студа пред големите магазини, за да ви кажат да бягате. Господи, не! Те искат да ви видят смазан, дори ще помогнат, ако могат. Колкото по-мръсно — толкова по-добре. Освен това срещу вас е и Маккоун. Евън Маккоун и Ловците.
— Звучи като нова рок-група.
— Маккоун никога не губи — каза Килиън.
Ричърдс изсумтя.
— Ще ви излъчват на живо във вторник вечерта. По-нататък предаванията ще се съставят от аудио и видеоленти и директни включвания, ако е възможно. Известно ви е, че прекъсваме редовните предавания по програма, ако участникът е извънредно близо до… как да го наречем… неговото собствено Ватерло. Правилата са елементарни. Вие или семейството ви ще печелите по сто долара за всеки час, прекаран на свобода. В самото начало ви даваме четири хиляди и осемстотин долара, като предполагаме, че ще успеете да ни заблудите в продължение на четиридесет и осем часа. Ако паднете по-рано, съответната част от парите естествено ще бъде взета обратно. Получавате преднина от дванадесет часа. Ако оживеете един месец, печелите голямата награда от един милиард нови долара.
Ричърдс отметна глава назад, смеейки се.
— По същия начин се чувствам и аз — Килиън се усмихна иронично. — Имате ли някакви въпроси?
— Само един — каза Ричърдс, като се наведе напред. От лицето му изчезна всякаква следа от смях. — Как бихте се чувствали, ако вие сте преследваният, ако вие сте отвън?
Килиън се разсмя. Хвана се за корема и плътният му гърлен смях заля стаята.
— Ох… мистър Ричърдс… Моля ви, извинете м-ме — и той се задави в нов пристъп. Най-накрая, попивайки сълзите си с голяма бяла носна кърпа, Килиън сякаш дойде на себе си. — Ето, не само вие имате чувство за хумор, мистър Ричърдс. Вие… аз… — той потисна нов изблик на смях. — Моля да ме извините. Улучихте слабото ми място.
— Виждам.
— Други въпроси?
— Не.
— Много добре. Екипът ще се събере преди програмата. Ако се появят някакви въпроси в това ваше чудно съзнание, моля, изчакайте дотогава — той натисна едно копче на бюрото си.
— Спестете ми евтината курва — каза Ричърдс. — Женен съм.
Килиън повдигна вежди:
— Наистина ли така предпочитате? Предаността ви е възхитителна, мистър Ричърдс, но от петък до вторник има много време. А като вземем предвид факта, че вероятно няма да видите повече жена си…
— Женен съм.
— Много добре — той кимна на момичето до вратата и то изчезна. — Нещо, което можем да направим за вас, мистър Ричърдс? Ще имате самостоятелен апартамент на деветия етаж, ще бъдат изпълнявани и поръчките ви за храна, стига да са разумни.
— Една хубава бутилка бърбън. И телефон, за да се обадя на ж…
— А-а, не. Съжалявам, мистър Ричърдс. Бърбън — да, но след подписването на този формуляр — той го бутна към Ричърдс — вие сте напълно изолиран до вторник. Защо не си помислите отново за момичето?
— Не — Ричърдс драсна името си на определеното място, — но по-добре направете бутилките две.
— Разбира се — Килиън стана и отново предложи ръката си.
Ричърдс отново я пренебрегна и излезе. Килиън гледаше след него с празен поглед. Не се усмихваше.
…междинно отчитане — минус 086…
Секретарката бързо се измъкна от скривалището си, докато Ричърдс минаваше покрай нея, и му подаде плик. На него пишеше:
„Мистър Ричърдс,
Подозирам, че едно от нещата, които няма да споменете по време на разговора ни, е фактът, че спешно се нуждаете от пари именно сега. Греша ли?
Обратно на слуховете, ръководството на игрите не отпуска аванси. Не трябва да гледате на себе си като на състезател, с блясъка и славата, които обещава тази дума. Вие не сте телевизионна звезда, а само работник, на когото се плаща извънредно добре, за да свърши определена опасна работа.