Той захвърли книгата в другия край на стаята. „Господ е англичанин“ беше малко по-добре. Наля си бърбън с лед и се задълбочи в книгата. Беше минал триста страници и доста вързал кънките, когато на вратата се почука дискретно. Една от бутилките беше празна. Отиде до вратата, като държеше в ръка другата. Беше полицаят.
— Разписките ви, мистър Ричърдс — каза той и затвори вратата.
Шийла не беше написала нищо, но му изпращаше една от бебешките снимки на Кати. Той я погледна и усети как лесните сълзи на пиянството загъделичкаха очите му. Мушна снимката в джоба си и погледна другата разписка. На гърба на фиш за глоба Чарли Грейди беше написал кратко:
„Благодаря, боклук. Стягай си задника. Чарли Грейди“
Ричърдс се изкикоти и остави листчето да падне на пода.
— Благодаря ти, Чарли — каза той на празната стая. — Имах нужда от това.
Отново погледна снимката на Кати — мъничко пеленаче на четири дена с румено личице, което се съдира от рев и размахва ръце в пелените, ушити лично от Шийла. Усети сълзите отново да се прокрадват и си наложи да мисли за бележката на добрия стар Чарли. Зачуди се дали може да изгълта и втората бутилка, преди да припадне, и реши да опита. Почти успя.
…междинно отчитане — минус 083…
Съботата прекара в тежък махмурлук. Късно следобед почти се бе оправил и поръча още две бутилки с вечерята. Справи се и с тях и се събуди с ранната бледа светлина на неделното утро. Привиждаха му се огромни гъсеници с жестоки убийствени очи, които пълзяха по отсрещната стена на спалнята. Реши, че не е в негов интерес да съсипва реакциите си преди вторник и се отказа от алкохола.
Този път се оправяше от махмурлука по-бавно. Повръща много и продължаваше да му се повдига дори когато вече нямаше какво да изхвърля. Вечерта малко му попремина и поръча супа за вечеря. Без бърбън. Поиска дузина неорок плочи, пусна ги на уредбата в стаята и бързо се умори от тях.
Легна си рано. И спа лошо.
Прекара по-голямата част от понеделника на малкия остъклен балкон, на който се излизаше от спалнята. Сега се намираше много високо над брега, а денят премина в поредица от дъжд и слънце, което съвсем не беше приятно. Прочете две книги, отново си легна рано и спа малко по-добре. Сънуваше пак някаква гадост. Шийла беше умряла и той присъстваше на погребението. Някой бе пъхнал в устата й уродливо букетче от долари. Ричърдс се опита да изтича до нея и да го махне, ръце го сграбчиха отзад. Държаха го дузина полицаи. Един от тях бе Чарли Грейди. Усмихваше му се и казваше:
— Ето какво се случва със загубилите, боклук.
Опираха пистолетите си до главата му, когато се събуди.
„Вторник“, каза си той и се измъкна от леглото. Модерният часовник във форма на слънце на отсрещната стена показваше седем часа и девет минути. Прякото предаване на „Бягащият човек“ ще се излъчва навсякъде в Северна Америка след по-малко от единадесет часа. Усети как страхът го жегна в стомаха. След двадесет и три часа ловът щеше да започне. Взе си дълъг и горещ душ и облече комбинезона си. За закуска поръча яйца с шунка и накара прислужника да му донесе пакет „Блам“. Прекара в четене останалата част от сутринта и ранния следобед.
Беше точно два часът, когато някой учтиво почука на вратата веднъж. Влязоха трима полицаи и Артър Бърнс, жалък и смешен във фланелката на игрите. Полицаите държаха палки.
— Време е за вашия последен инструктаж, мистър Ричърдс — каза Бърнс. — Бихте ли…
— Разбира се — прекъсна го Ричърдс.
Отбеляза страницата в книгата и я остави на масичката за кафе. Изведнъж го обзе страх, почти паника и беше доволен, че поне пръстите на ръцете му не трепереха.
…междинно отчитане — минус 082…
Десетият етаж на сградата се различаваше много от долните. Ричърдс знаеше, че не се очаква да се качи по-нагоре. Изкачването, което започна в мръсното фоайе на приземния етаж, свършваше тук, на десетия. Оттук се излъчваха предаванията.