— Това не е вярно.
— Значи си по-куражлия от мен. Веднъж вкарах един тип в болницата — направих му херния. Един богат тип. Три дена ме гониха ченгетата. Обаче ти си по-смел — той извади цигара и я запали. — Може и да издържиш тридесет дни. Един милиард долара… Мамка му, ще трябва да си купиш товарен влак, за да си ги отнесеш.
— Не псувай, за Бога — обади се старата жена от другия край на стаята, където белеше картофи.
Брейдли не й обърна внимание.
— Ти и жена ти и малкото ти момиче ще се оправите, нещата ще тръгнат като по вода.
— Едва ли. Играта е нагласена. Видя ли двете пакетчета, които дадох на Стейси да пусне в пощата, преди да излязат с майка ти на покупки? Трябва да пускам две такива всеки ден преди полунощ — той обясни на Брейдли клаузата за прекратяване на плащането, каза му и за подозрението си, че са го проследили до Бостън по пощенските марки.
— Лесно можем да ги преметнем.
— Как?
— Няма значение. По-късно. Как ще се измъкнеш от Бостън? Търсят те навсякъде. Направо ги влуди, като им взриви копелетата в оная сграда. Снощи го даваха по телевизията. И твоите записи с торба на главата. Беше много хитро. Мамо! — извика раздразнено Брейдли. — Кога ще стане готово? Стопяваме се от глад пред очите ти.
— След малко — майка му похлупи богатото, тихо бълбукащо ядене и бавно влезе в спалнята, за да поседне до момичето.
— Не зная — каза Ричърдс. — Сигурно ще се опитам да намеря кола. Имам фалшиви документи, но не смея да ги използвам. Ще измисля нещо — тъмни очила може би и ще се махна от града. Мислех си да стигна до Върмънт и след това да премина в Канада.
Брейдли изсумтя и стана, за да сложи чинии на масата.
— Вече са блокирали всяко шосе, излизащо от града. А човек с тъмни очила привлича вниманието. Ще те направят на кълцано месо, преди да си изминал и шест мили.
— Тогава не знам. Ако остана тук, ще приберат и тебе като съучастник.
Брейдли започна да подрежда чиниите.
— Да предположим, че намерим кола. Ти имаш парата, а аз име, което не им говори нищо. На Милк стрийт има един тип, който ще ми продаде уинт за триста. Ще хвана някое от моите момчета да я закара до Манчестър. Там ще е спокойно, защото ти си заклещен в Бостън. Ще ядеш ли, мамо?
— Да — тя излезе, клатушкайки се от спалнята. — Сестра ти заспа, слава Богу.
— Добре — той напълни три чинии с бамя и месо и спря. — Къде е Стейси?
— Каза, че отива до аптеката — отвърна майка му, която вече тъпчеше с бамя беззъбата си уста. — Щял да купува лекарство, тъй каза.
— Ако го пипнат копоите, ще му скъсам задника — Брейдли тежко седна на стола си.
— Няма — каза Ричърдс. — Той има пари.
— Ами ако нямаме нужда от твоята благотворителност?
Ричърдс се засмя и посоли месото си.
— Ако не беше той, досега сигурно щяха да са ме разкъсали. Мисля, че си спечели парите.
Брейдли се наведе напред и се съсредоточи върху храната си. Никой не проговори, докато не свършиха вечерята. Ричърдс и Брейдли два пъти си досипваха, а майката три пъти. Вече палеха цигарите, когато ключалката изскърца и всички се стегнаха. Влезе Стейси — гледаше виновно, изплашено и възбудено. В ръката си държеше кафява торба и подаде на майка си шише с лекарство.
— Това е хубаво лекарство. Оня старец Къри ме пита откъде съм бил взел два долара и седемдесет и пет цента да купя хубаво лекарство и аз му рекох да се изтропа в обувката си и да си го изяде.
— Не ругай, защото дяволът ще те намушка — каза майка му. — Ето ти вечерята.
Очите на момчето се разшириха:
— Господи, вътре има месо!
— Ами просто се изкензахме в манджата, за да се сгъсти — обади се Брейдли.
Момчето стреснато погледна нагоре, видя, че брат му се шегува и започна да яде.
— Този аптекар ще отиде ли при ченгетата? — тихо попита Ричърдс.
— Къри? Не. Не докато си мисли, че в това семейство има пари. Знае, че на Каси й трябват силни лекарства.
— Кажи сега за Манчестър.
— Да. Добре, Върмънт не става. Няма достатъчно наши хора. Полицаите пипат здраво. Ще хвана някой сигурен човек като Рич Гоулиън да закара уинта до Манчестър и да го остави на автоматичен паркинг. После аз ще те закарам до там с друга кола. — Той загаси цигарата си. — В багажника. Полицаите дебнат главно по страничните пътища. Ние ще тръгнем по 495-а магистрала.
— Доста опасно е за теб.
— О, няма да го направя безплатно. Ако Каси оздравее, тя тепърва ще има нужда от много неща.
— Дай Боже — каза майка му.
— И все пак е доста опасно.
— Брейдли ще накара всяко ченге, което му се изрепчи, да се изтропа в обувката си и да си го изяде — обади се Стейси, като си бършеше устата. Когато погледна Брейдли, очите му заблестяха от възхищение.