Говорителят на телевизора изведнъж запищя, запука и забръмча, а след малко звукът съвсем изчезна. Устните на Ричърдс се мърдаха, но думите не се чуваха.
— Май изгубихме звука — каза много меко Томпсън, — но няма защо да слушаме още от размирните приказки на този екзалтиран убиец, за да разберем с кого си имаме работа, нали?
— Не-не-не — изрева публиката.
— Какво ще направите, ако го видите на вашата улица?
— ЩЕ ГО ПРЕДАДЕМ!
— А какво да направим, когато го открием?
— УБИЙТЕ ГО!
Безпомощен, Ричърдс стовари юмрука си върху страничната облегалка на единствения фотьойл в стаята.
— Копелета!
— Мислеше, че ще те пуснат в ефира с това? — попита подигравателно Брейдли. — О, не. Даже се учудвам, че те оставиха да говориш толкова дълго.
— Не мислех изобщо — вече му се гадеше. — Май наистина е така.
Започнаха излъчването на втория запис. В този Ричърдс настояваше хората да превземат библиотеките, да искат карти, да научат истината. Беше прочел на глас списък от книги, свързани със замърсяването на въздуха и водата, който му бе дал Брейдли.
Образът на Ричърдс на екрана раздвижи устните си:
— Да ви го начукам на всички. — Личеше си, че думите не отговарят на движенията, но колко ли от двеста милиона души щяха да го забележат. — Да го начукам на полицията и на Телевизионната мрежа. Ще убия всяко ченге на пътя си… — и така нататък. Искаше му се да запуши ушите си и да избяга от стаята. Не можеше да разбере дали това е глас на имитатор или неговият собствен, а думите — получени от снаждането на различни елементи от записа.
Екранът се раздели на две половини — снимка на Ричърдс и лицето на Томпсън.
— Вижте този човек — каза Томпсън. — Човекът, който ще убива. Човекът, който може да събере армия от недоволни. Те ще залеят с бунта си улиците, ще палят, ще изнасилват, ще искат властта. Този човек ще лъже, ще мами и ще убива. Вече е правил всичко това. Бенджамин Ричърдс! — извика гласът, стоманен, повелителен, изпълнен с библейски гняв. — Гледаш ли ни? Ако е така, знай, че мръсните ти пари са платени. По сто долара на час — в момента тече петдесет и петият. И петстотин долара отгоре. По сто за всеки един от тези мъже.
На екрана започнаха да се появяват лицата на млади и хубави полицаи. Снимките явно бяха правени при завършването на Полицейската академия. Изглеждаха свежи, жизнени и изпълнени с надежда, уязвимостта им късаше сърцето. Самотен тромпет тихо засвири «Отбой».
— А това — гласът на Томпсън беше нисък и дрезгав от вълнение, — това бяха техните семейства.
Усмихнати жени. Дечица, придумани да се засмеят срещу фотоапарата. Много деца. На Ричърдс му се зави свят и го втресе, доповръща му се. Наведе глава и притисна уста с дланта си.
Ръката на Брейдли, топла и мускулеста, легна на врата му.
— Ей, недей така. Недей, бе човек. Това е нагласено. Всичко е измислица. Най-вероятно са били няколко тъпи говеда, които…
— Млъкни — каза Ричърдс. — Просто млъкни. Моля те.
— Петстотин долара — казваше Томпсън и безкрайна омраза и презрение изпълваха гласа му. И отново лицето на Ричърдс — студено и жестоко, а жаждата за кръв сякаш бе единственото, което изразяваха очите му. — Петима полицаи, пет съпруги, деветнадесет деца. Получават се около седемнадесет долара и двадесет и пет цента за всеки един от мъртвите, ограбените, съсипаните. О, да, Бен Ричърдс, евтино работиш. Дори Юда е взел тридесет сребърника, но ти и толкова не искаш. И сега някъде една майка казва на момченцето си, че татко вече няма да се прибере вкъщи, защото един ужасен и алчен човек с оръжие…
— Убиец! — някаква жена плачеше. — Подъл, мръсен убиец! Дано Господ те порази!
— Господ ще го порази! — публиката пееше, като в църква. — Той получи пари за кръвта, но човекът, който живее от насилието, ще умре от него. И нека всеки вдигне ръката си срещу Бенджамин Ричърдс.
Омразата и страхът във всеки глас се превърнаха в един постоянен и ехтящ тътен. Не, те нямаше да го предадат. Щяха да го разкъсат на парчета в момента, в който го срещнеха.
Брейдли изключи телевизора и се обърна към Ричърдс:
— Ето с какво си имаш работа. Как ти се струва?
— Може би ще ги убия — каза замислено Ричърдс. — Може би, преди да ме довършат, ще се изкача на деветдесетия етаж на Телевизионните игри и ще хвана копелетата, които са ги измислили. Може би просто ще ги избия всичките.