2. Да изпрати записите в Бостън. Това няма да навреди на Брейдли и семейството му, тъй като Ловците вече бяха разбрали номера. Последствия:
(1) Ловците, наблюдаващи пощата на Брейдли, без съмнение ще изпратят записите в Хардинг, но
(2) ще разберат къде се намира. Препращането от Бостън вече няма да върши работа.
3. Да изпрати записите директно до Игрите в Хардинг. Последствия: играта щеше да продължи, но вероятно ще го разпознаят във всеки град, достатъчно голям, за да има поща.
Всички варианти бяха еднакво гадни.
«Благодаря, мисис Паракис. Благодаря.»
Той се изправи, изчисти стъклената вата от себе си и хвърли безполезния бинт от главата си върху нея. Помисли малко и го зарови в купчината.
Започна да търси нещо, което да му послужи като патерица (отново се сети за иронията да забрави истинските патерици в колата). Откри една дъска, която достигаше горе-долу до мишницата му, прехвърли я през ръба на дупката и се заизкачва обратно по кабелите.
Когато най-после излезе, едновременно облян в пот и разтреперан от студ, той установи, че вече може да вижда ръцете си. Първата слаба синкава светлина на зората бе започнала да разпуква мрака. Огледа с копнеж пустия строеж. «Можеше толкова добре да ми послужи за скривалище» — помисли си той.
Не ставаше. Не трябваше да бъде криещият се човек, той беше Бягащият човек. Нали това правеше интересна играта?
Гъста мъгла на облаци пълзеше по земята между голите дървета. Ричърдс спря, за да определи посоката си, и се отправи към горичката в северния край на зарязания супермаркет.
Спря само още веднъж, за да намотае якето си върху горния край на патерицата, и продължи пътя си.
…междинно отчитане — минус 046…
Денят бе настъпил преди повече от два часа, когато Ричърдс, почти убеден, че се движи в кръг, дочу през редиците къпини и ниски храсти пред себе си свистенето на въздушни автомобили.
Внимателно продължи и след малко съзря едно двулентово шосе с настилка от макадам, по което периодично прелетяваха коли. Около миля по-нагоре по пътя се виждаха няколко къщи и една постройка, която беше или въздушна станция, или магазин с компресори отпред.
Тръгна успоредно на шосето, от време на време се спъваше и падаше. Лицето и ръцете му бяха издрани от къпини и шипки, а дрехите му бяха осеяни с малки бодливи топчета. Беше се отказал да ги маха. Бели мъхчета на някакво растение се сипеха от раменете му и го правеха да изглежда като току-що излязъл от бой с възглавници. Беше прогизнал от глава до пети. Бе успял да премине първите два потока, но в третия «патерицата» му се бе хлъзнала по дъното и го беше захвърлила по очи във водата. На камерата, разбира се, й нямаше нищо. Тя беше защитена от влага и удари. Разбира се.
Храстите и дърветата оредяха. Ричърдс запълзя на ръце и колене. Когато извървя необходимото според него разстояние, той се поизправи, за да проучи положението. Намираше се на едно малко възвишение, полуостров от същите рехави бурени, през които бе вървял. В ниското се виждаше шосето, няколко малки къщи и един магазин с компресори пред вратата. В момента зареждаха някаква кола, а шофьорът — мъж в дълго кожено яке — си говореше с момчето до шланга. Зад магазина до няколко машини за автоматична продажба стоеше боядисана в синьо и червено пощенска кутия. Намираше се на по-малко от двеста метра. Докато я гледаше, Ричърдс си помисли със съжаление, че ако бе дошъл тук преди да съмне, вероятно би успял да свърши всичко незабелязано.
Дръпна се назад, за да направи следващия си запис, и нагласи камерата.
— Привет на всички чудесни хора в страната на Безплатната телевизия — започна той. — Тук е веселият Бен Ричърдс, който ще ви вземе със себе си на своето годишно пътешествие сред природата. Погледнете по-внимателно и ще видите безстрашния скорец или пъстроцветната червеношийка. Може би дори някоя прекрасна птичка с жълто коремче. — Той помълча. — Тази част може и да я излъчат, но следващата — не. Ако сте глухи или можете да четете по устните, запомнете какво казвам. Кажете го на приятел или съсед. Разпространявайте го. Телевизионната мрежа трови въздуха, който дишате, отказва ви и най-евтината защита, понеже…
Записа и двете касети и ги пъхна в джоба на панталоните си. Добре. Сега какво? Единственият възможен начин беше да слезе с изваден пистолет, да пусне лентите и да бяга. Можеше да открадне кола. Така и така щяха да знаят къде да го търсят. Зачуди се докъде ли е стигнал Паракис, преди да му видят сметката. Беше вече извадил пистолета, когато чу глас, учудващо близък, почти до ухото му.