— Карай! — изкрещя й той. — Карай, по дяволите! Карай!
Ръцете й машинално потърсиха волана и го намериха. Той се дръпна назад и изби тъмните очила от очите й с един удар на отворената си ръка. Очилата увиснаха за малко на ухото й и паднаха в краката.
— Завий!
— Те стреляха по нас — гласът й ставаше все по-висок. — Те стреляха по нас. Те стреляха…
— Завий!
Воят на сирените зад тях се усилваше. Тя вдървено извъртя кормилото, колата се разтресе и зави, а чакълът под нея се разлетя настрани.
— Аз им казах, а те се опитаха да ни убият. — Тя недоумяваше. — Опитаха се да ни убият.
Но Ричърдс вече бе излязъл, подскачаше тромаво назад към сирените, извадил пистолета. Загуби равновесие, падна тежко и ожули коленете си.
Когато първият патрул се показа над хълма, Ричърдс беше седнал на банкета и държеше здраво оръжието в изпънатата си ръка. Колата се движеше с шейсет мили в час и ускоряваше. Зад волана явно беше някакъв уличен каубой с много мощност в двигателя и мечти за слава в очите. Вероятно го видя, вероятно се опита да спре. Това нямаше значение. Гумите на колите не бяха защитени от куршуми. Най-близката до Ричърдс избухна така, сякаш в нея имаше динамит. Предницата й се повдигна и автомобилът заприлича на птица с прекалено тежък задник, която се опитва да полети. Понесе се по банкета, неуправляем и ревящ, и се разби в един бряст край пътя. Дясната врата отлетя встрани. Шофьорът проби стъклото като торпедо и прелетя десетина метра, преди да падне в храстите.
Втората кола се движеше също толкова бързо и Ричърдс стреля четири пъти, докато улучи гумата. Два куршума разораха пясъка до него. Колата изви в облак от прах, преобърна се и се затъркаля, ръсейки метал и стъкло зад себе си.
Ричърдс се изправи на крака, погледна надолу и видя как ризата му бавно потъмнява отстрани точно над колана. Заподскача обратно към колата на Уилямс и се хвърли по лице на земята, когато полицейският автомобил избухна и го засипа с шрапнелите си. Ричърдс отново се изправи. Дишаше тежко, а от устата му излизаха странни скимтящи звуци. Хълбокът му започваше бавно и болезнено да пулсира.
Тя би могла да избяга, но не се беше опитала. Гледаше втренчено горящата полицейска кола на пътя. Когато Ричърдс влезе, тя се сви и се отдръпна от него.
— Вие ги убихте. Вие убихте тези хора.
— Те се опитаха да убият мен. И теб също. Карай. Бързо.
— ТЕ НЕ ИСКАХА ДА МЕ УБИВАТ!
— Карай!
Жената потегли. Маската на заможната домакиня, излизаща на пазар, сега висеше, разкъсана и парцалива. Под нея се бе показало нещо от пещерата, нещо с изкривени устни и проблясващи очи. Може би винаги е било там.
Изминаха около пет мили и стигнаха до някакъв крайпътен магазин с компресорна станция.
— Отбий — каза Ричърдс.
…междинно отчитане — минус 041…
— Излез.
— Не.
Притисна пистолета до дясната й гърда и тя прохленчи:
— Недейте. Моля ви.
— Съжалявам. Но няма за кога да си играеш на примадона. Излез.
Тя излезе и Ричърдс се измъкна след нея.
— Дай да се облегна на теб.
Обви с ръка раменете й и посочи с пистолета телефонната кабина до машината за лед. Тръгнаха към нея, препъвайки се, като гротескна двойка във водевил. Ричърдс подскачаше на здравия си крак. Беше изтощен. В съзнанието си отново виждаше разбиващите се коли, полетялото като торпедо тяло, експлозията. Сцените непрекъснато се повтаряха като записани на безкрайна лента.
Собственикът, стар човек с побеляла коса и мършави крака, скрити от мръсна престилка, излезе и ги загледа с разтревожен поглед.
— Ей, не ви искам тук. — Говореше кротко. — Имам семейство. Върнете се на пътя. Моля ви, не искам неприятности.
— Влизай вътре, татенце — каза Ричърдс.
Мъжът тръгна.
Ричърдс се пъхна, залитайки, в кабината и пусна петдесет цента в процепа на автомата. Дишаше през устата. Хвана пистолета и слушалката с една ръка, а с другата натисна «нула».
— Коя е централата, телефонист?
— Роклънд, сър.
— Свържете ме с местния телевизионен център, ако обичате.
— Можете да го наберете сам, сър. Номерът е…
— Вие го наберете.
— Искате ли…
— Просто го наберете!
— Да, сър — отвърна той спокойно.
Нещо изпращя и изписука в ухото на Ричърдс. Кръвта беше оцветила ризата му в мръснолилав цвят. Опита се да не гледа натам — прилошаваше му.
— Телевизионен център Рокланд — произнесе един глас. — Номер 6943.
— Говори Бенджамин Ричърдс.
Паузата беше дълга. А после: