— Ще прелетим над Олбъни след около шест минути — каза Холоуей. — Ако погледнете навън, ще го видите от лявата страна.
— Успокой се — Ричърдс говореше на себе си. — Успокой се. Просто се успокой.
„Господи, скоро ли ще свърши? Да. Съвсем скоро.“ Беше седем часът и четиридесет и пет минути.
…междинно отчитане — минус 020…
Сигурно беше лош сън, кошмар, изпълзял от тъмнината в болезнения сумрак на полубудното му съзнание. Вероятно халюцинираше. Половината от мозъка му се концентрираше върху маршрута и постоянната опасност от Маккоун. Нещо черно завладяваше другата половина. Нещо се движеше в мрака. Много неща.
Продължавайте да следите.
Огромни, виещи се сервомеханизми се въртяха в нощта. Инфрачервени очи блестяха в непознати спектри. Бледозелена светлина от скали и въртящи се очи на радарни екрани.
Прихванахме го. Прихванахме самолета.
Камиони се тресяха по прашни пътища и огромни чинии се носеха в нощното небе. Безкрайни потоци електрони летяха на невидими прилепови криле. Отекващ гръм. На радарен екран лъчът осветяваше за миг една точка и тя продължаваше да се движи на юг зад стъклото, докато лъчът не я освети при следващата си обиколка.
Точно местоположение?
Седемстотин мили южно от Нюарк.
Над Нюарк не може. Също и над Южен Ню Йорк.
Правителството ли забранява?
Точно така.
Можехме да го гръмнем над Олбъни.
Кротко, приятелю.
Камионите трещяха по пустите улици на затворени градове. Хората надничаха зад завесите на прозорците с ужас и омраза в очите. Виеха в нощта като праисторически зверове.
Подгответе ракетите.
Чудовищни, мощни двигатели с рев изблъскват огромни конусовидни бетонни капаци по блестящи стоманени релси. Отдолу се показват кръгли шахти като входове за преизподнята. Във въздуха се издигат облаци от течен водород.
Следим го. Хванали сме го, Нюарк.
Разбрано. Не прекъсвайте връзката.
Заспалите пияници по тротоарите се събуждат объркани от трясъка на преминаващите камиони и гледат безмълвно ивиците небе над покривите на сградите. Очите им са мътни и жълти, устните — набръчкани линии. Старчески рефлекс задвижва ръцете им и те посягат към вестниците, за да се стоплят, но вестници няма — Безплатната телевизия е убила последните. Безплатната телевизия е царят. Алилуя. Богатите момчета пушат готини парчета. Жълтите очи забелязват високо в небето примигващи светлини. Червена, зелена, червена, зелена. Грохотът на камионите е заглъхнал, останало е лутащо се в бетонните каньони ехо, което напомня на удари от жестоки юмруци. Пияниците отново спят. Като кучета.
Хванахме го отново южно от Спрингфийлд.
До пет минути чакаме заповед.
От Хардинг?
Да.
Готов е. Не може да ни се изплъзне.
През цялото небе невидимите прилепови криле летят и чертаят блестяща мрежа над североизточния ъгъл на Америка. Компютри на „Дженеръл Атомикс“ безпогрешно контролират машините за смърт. Хиляди ракети бавно се обръщат и накланят, за да следят мигащите светлини в небето. Приличат на стоманени змии, пълни с убийствена отрова.
Ричърдс виждаше всичко това и в същото време продължаваше да следи полета. Раздвоението на мозъка му странно го успокояваше. Сигурно беше вид лудост. Кървавият му пръст без усилие следваше придвижването им на юг по картата. Южно от Спрингфийлд, западно от Хартфорд.
Следим го.
…междинно отчитане — минус 019…
— Мистър Ричърдс?
— Да.
— Летим над Нюарк, Ню Джърси.
— Да, виждам на картата. Холоуей?
Холоуей не отговори, но Ричърдс знаеше, че слуша.
— През цялото време сме на мушката, нали?
— Да.
Ричърдс погледна Маккоун:
— Предполагам, че се опитват да решат дали могат да се лишат от своята професионална хрътка в самолета. Ами ако решат, че могат? В крайна сметка единственото, което трябва да направят, е да си обучат нова.
Маккоун ръмжеше срещу него. Ричърдс си помисли, че това е съвсем несъзнателна реакция, която може да се проследи вероятно чак до прадедите му — неандерталците, които са се промъквали с големи камъни зад гърбовете на неприятелите си, вместо да се бият до смърт по почтения, но глупав начин.
— Кога ще излезем над ненаселени райони, капитане?
— Няма да излезем. Не и докато се движим само на юг. Но ще стигнем морето, след като преминем над петролните кладенци на Северна Каролина.