Ричърдс се опита да проговори, но не успя. Ужасът още беше в него и ставаше все по-тежък и по-плътен.
— Никога не е имало шеф на ловците със семейство — каза той най-накрая. — Ти трябва да знаеш защо. Възможности за шантаж…
— Бен — каза безкрайно меко Килиън, — жена ти и детето ти са мъртви. От повече от десет дни.
…междинно отчитане — минус 013…
Дан Килиън говореше, говореше вероятно от доста време, но Ричърдс го чуваше някъде отдалеч, а думите странно ехтяха в главата му. Сякаш бе паднал в много дълбок кладенец и някой му викаше отгоре. В съзнанието му бе настъпил пълен мрак, на чийто фон непрекъснато се сменяха различни образи.
Шийла с папка в ръка в коридорите на гимназията. Късите поли отново бяха дошли на мода. Двамата на кея „Бей“ (вход свободен), хванати за ръце с гръб към обектива, загледани във водата. Пожълтяла снимка на млад мъж в лошо скроен костюм и млада жена в най-хубавата рокля на майка си, застанали пред един мирови съдия с голяма бенка на носа. Бяха се смели на тази бенка през първата си брачна нощ. Черно-бяла снимка на изпотен мъж с разголени гърди зад оловната престилка, който се бори с тежките лостове на двигатели в сводесто подземно помещение, осветено от дъгови лампи. Цветна снимка в меки тонове (за да се замажат грозните, олющени предмети наоколо) на жена с голям корем, застанала до прозореца, загледана навън в очакване на мъжа си, отместила с ръка парцаливата завеса. Светлината играе на бузата й като мека котешка лапичка. Последна снимка — кльощав мъж държи мъничко повито бебе над главата си, лицето му е широко усмихнато и радостно в смесица от триумф и любов.
Образите започнаха да се сменят все по-бързо и по-бързо, въртяха се и не оставяха след себе си никакво чувство за тъга, любов или загуба. Не, вече не, носеха само ледена безчувственост.
Килиън говореше, че Телевизионната мрежа нямала нищо общо със смъртта им, било трагичен нещастен случай. Ричърдс като че ли му вярваше — не само защото цялата история звучеше прекалено измислена, за да е лъжа, а защото Килиън знаеше, че ако Ричърдс приеме предложението, първата му работа ще е да отиде в Кооп сити, където един час на улицата ще му е достатъчен, за да разбере всичко.
Били хулигани. Трима. (Или клиенти? Изведнъж му прималя. Шийла му се беше сторила малко потайна по телефона, сякаш криеща нещо…) Вероятно са били под въздействието на наркотици. Вероятно са направили някакво заплашително движение към Кати и Шийла се е опитала да защити дъщеря си. И двете са били убити с нож.
Ричърдс изведнъж дойде на себе си.
— Не ми говори глупости! Какво се е случило? Кажи ми какво се е случило! — той крещеше и Амелия се дръпна назад, скрила лице в шепите си.
— Нищо повече не мога да ти кажа. Жена ти е била намушкана повече от шестдесет пъти.
— Кати — механично произнесе Ричърдс.
Килиън сви вежди:
— Бен, искаш ли малко време, за да помислиш?
— Да. Да, наистина.
— Много, много съжалявам, приятелю. Кълна се в майка си, че нямаме нищо общо с това. Ние бихме ги отделили от теб, ако ти приемеше, без право да те виждат. Никой не работи за хората, които са избили семейството му. Знаем това.
— Трябва ми малко време.
— Като началник на Ловците — каза тихо Килиън — ти ще можеш да откриеш копелетата и да им го върнеш тъпкано. И на други като тях, на много други.
— Искам да помисля. Дочуване.
— Аз…
Ричърдс се пресегна, натисна копчето и екранът угасна. Седеше вдървен в креслото си. Ръцете му висяха между коленете. Самолетът глухо бучеше в тъмнината.
„Така — помисли си той. — Сега вече всичко е ясно. Всичко“.
…междинно отчитане — минус 012…
Измина един час.
Дойде време, каза тюленът, да си поговорим за много неща. За восък и за кораби. И дали прасетата имат криле.
Нови образи се втурнаха в съзнанието му. Стейси. Брейдли. Елтън Паракис с бебешкото си лице. Кошмарът на бягството. Последната клечка, която запалва вестниците в мазето. Ревът и писъкът на бензиновите автомобили. Автоматът, бълващ огън. Киселият глас на Лафлин. Онези две деца, младши агенти на Гестапо.
Защо пък не?
Никакви връзки сега и абсолютно никакви морални принципи. Как може моралът да има значение за човек, който е сам и без корен? Колко мъдър е бил Килиън, за да го разбере, за да му покаже кротко, внимателно и жестоко колко самотен е всъщност. Брейдли и замърсяването на въздуха изглеждаха далечни, нереални и незначителни. Филтрите. Да. Тогава въпросът за филтрите изглеждаше огромен и изключително важен. Вече не.