Не, доколкото можеше да прецени, беше си много здраво прецакан. Когато вратата се отвори и звукът от гласове най-сетне проряза спарения въздух, Рамон тъкмо бе решил, че ще е по-добре да скочи на нещастния pendejo, когото пращаха да говори с него. Поне щеше да нанесе някоя поразия, докато го свалят. И щеше да направи точно това, ако в стаята беше влязъл човек.
Енье беше като скала: зелено-черната му кожа с тъканта на лишей, сребристите като на стрида очи, вместени в бели месести влажни цепки. Малката пъпчеста уста — без устни и закръглена, — където се криеше клюнът. Вонята на киселина и пикня изпълни стаята, когато съществото се дотътри в ъгъла под наблюдателната камера и се изгърби, впило очи в Рамон. Полицаят, който го беше посетил в болницата и окаишил на улицата, влезе след него. Този път не беше толкова самодоволен, бе присвил устни и се бе навъсил делово, колосаната му риза му стоеше някак неудобно. Носеше черна платнена чанта в едната си ръка и цигара в другата. След него влезе още един — по-възрастен и облечен по-добре. Шефът на жалкия скапаняк. Рамон вдигна поглед към черното механично око на камерата и се зачуди кой ли още го наблюдава.
— Рамон Еспехо? — каза следователят.
— Да речем — отвърна Рамон и посочи с брадичка към съществото. — Тая тъпня?
— Ще ви зададем няколко въпроса — каза полицаят. — Разпореждането на губернатора е да отговорите пълно и честно. Ако не го изпълните, ще бъдете обвинен и наказан. Разбирате ли какво казах току-що?
— Бил съм арестуван и преди, ese. Знам как е.
— Добре — каза следователят. — Тогава можем да преминем направо на въпроса.
Вдигна платнената чанта на масата, дръпна ципа и извади нещо. След това разгъна нещото с широк жест — сигурно го беше упражнявал поне един час, кучият му син.
Мръсни дрипи, с почернели петна от кръв, нарязани на места почти на ивици. Можеше да са били кожа някога или дебел плат. Беше наметката му. Същата, която носеше, докато вървеше през северната джунгла, същата, с която беше увил ръката си в последната битка с двойника си. Същата, която Манек и извънземните му бяха дали. Погледна нагоре в лъскавите очи на енье и не видя нищо, което да може да разбере. Съществото изсъска и си подсвирна.
— Сеньор Еспехо — каза следователят. — Ще бъдете ли така добър, моля, да ни кажете къде точно намерихте това?
27.
Бяха започнали Бог знае от колко далече, отпреди колко хиляди — с времевото забавяне, мамка му, може би милиони — години. Дошли бяха от някаква чужда киша под някоя забравена звезда, бяха се борили, били и еволюирали също както човешката раса се беше издигнала от дребни жалки бозайници, криещи се от динозаврите. А след това бяха дошли сребърните енье, избили бяха децата им, разпръснали ги бяха сред звездите. Векове и векове в мрака, в сляпо бягство. Една група по този път, друга — по онзи. Толкова много изгубени. А после тук, на Сао Пауло, далече на север, където се бяха завили с планините като дете с одеяло. Да не го видят чудовищата.
Толкова дълго, толкова далече, а след това да оставят всичко в ръцете на един егоистичен шибаняк, здравата загазил със закона. Рамон почти изпита жал за тях.
„Ще ви убия всички — беше си помислил в онзи първи ден, с току-що заровилия се в плътта му сахаел. — Все някак ще отрежа това нещо от гърлото си. И ще се върна и ще ви убия всичките“.
И ето, че сега имаше своя шанс. Почеса се по ръката, въпреки че не го сърбеше.
— Може ли цигара?
— Защо първо не отговорите на въпроса ми — каза стиснал челюсти следователят.
Нищо нямаше да спечели, ако излъжеше. Манек и другите го бяха използвали. Бяха го създали като инструмент, за собствените си егоистични цели. Ако ги издадеше на енье, щеше да разчисти сметките си с тях и това щеше да го направи герой в очите на губернатора, всичко наведнъж. Имаше всякакво основание да им каже всичко. Точно както беше имал всякакво основание да си стои настрана в „Ел Рей“. Но на другата страна на везните бяха кии, малките. Убити без никаква причина, която Рамон или Манек можеха да проумеят.
Това, както и фактът, че не му допадаше идеята да играе по свирката на някакъв шибан извънземен, все едно дали беше Манек, или енье.