Выбрать главу

— Описанието му е състоятелно — изгука енье. — Той не представлява интерес.

Никога в живота си Рамон не се беше чувствал толкова дълбоко удовлетворен, че не представлява интерес. Губернаторът, асистентката му и енье напуснаха, докато го извеждаха навън. Инспекторът се зае с формалностите и процедурите с отегчена деловитост. Само задържането му издаваше, че иска да е сигурен, че нищо няма да се обърка в цялата тази история. След час Рамон най-сетне стъпи на улицата, изцеден докрай, но въпреки това — ухилен. Спря се, плю пред стълбището на участъка и закрачи през града. Беше минал почти половин каре, когато осъзна, че няма къде да отиде.

Беше тръгнал да потърси Лиана и да започне някакъв свой нов живот. Сега беше може би на два часа път до там, все още с идентификационния номер на китката, който използваха при арест, натъртен и пребит от срещата си с Джони Джо и не особено въодушевен от дългото ходене. Продължи и по някое време стигна някакъв площад — тъжно и прашно местенце в сянката на административен комплекс. Седна на една пейка — само за няколко минути обаче. Не държеше да се разправя с полицията повече, а допускаше, че прилича на скитник.

Скитник. Без дом. Без работа. Нищо нямаше освен един полусуров план да се преустрои и една тайна, която не можеше да каже на никого. Високо горе корабите на енье блещукаха, очертанията им се размиваха в мъглата от надвисналите над града пушеци. Слънцето скоро щеше да залезе и малкото звезди, които можеха да надвият градските светлини, щяха да изпъкнат. Рамон пъхна ръце в джобовете си.

Лиана вече бе като сън. Идея, която го бе споходила, докато е бил пиян, за да осъзнае колко е глупава, след като е изтрезнял. Опита се да си представи какво ще й каже, как ще обясни, че този пребит безпаричен рудотърсач без фургон, без място, където да преспи дори, струва нещо. Отделно, че току-що бе излязъл от пандиза на полицейския участък и сигурно миришеше на него. Отделно, че току-що беше станал новият Джони Джо, първият в списъка на обичайните заподозрени, който да бъде закопчан следващия път, когато на губернатора му потрябва някой да плати за издънката с някое неудобно неразкрито престъпление. Знаеше какво щеше да види Лиана, когато го погледне.

Щеше да види Рамон Еспехо.

Все още беше привечер, когато стигна до месарницата. Беше затворена отпреди часове, металните решетки бяха стегнали вратата и прозорците. Тръгна нагоре по страничното стълбище. В апартамента на Елена светеше. Задържа се дълго в полумрака на площадката. В задната уличка имаше котки — още един внесен от Земята вид. Гущери пробягваха по стената и прехвърчаха. Миризмата на съсирена кръв в улицата се смесваше с пушека на дърва и изхвърлени газове от фургони. Миризмата на Диеготаун лютеше, позната. Напрежението в раменете и стомаха му също беше познато. Горе в нощното небе Голямото момиче надничаше иззад високите облаци. Кънтеше далечна музика.

Той почука.

Тя отвори и той веднага видя въпроса в очите й. Имаше много причини, заради които можеше да е дошъл. Да каже „благодаря“. Да вземе някой боклук, който е забравил, и да си тръгне пак. Да остане. За всяка една пасваше различен поздрав и тя не знаеше кой да приложи. Той — също.

— Как е? — каза й.

— Изглеждаш скапано — каза му тя. — Ченгетата ли го правят това?

— Да си цапат шибаните ръце? Не, имаха си кой да го направи за тях.

Елена скръсти ръце. Не се беше отдръпнала встрани — от страх, че той няма да приеме поканата, предположи Рамон.

— Но ти не му остана длъжен, нали? — попита тя.

— Мъртъв е — отвърна Рамон. — Не го убих аз, тъй че нямам проблем. Но беше там заради мен и те го убиха. Излиза, че съм спечелил, нали?

— Корав cabrón — каза Елена с полунасмешка, но само „полу“. — Да не му се изпречваш на пътя.

Една орбитална совалка потрепери в нощното небе. Рамон се усмихна; болеше го малко покрай окото. Елена наведе очи, погледна плахо коленете му и се отдръпна. Той влезе и затвори вратата. Беше сготвила яхния с ориз — яденето, за което можеше да се каже, че го е сготвила, за да доизяде останалите от седмицата продукти. Или можеше да е мислено за двама. Рамон седна на масата и я остави да му поднесе паница.