— Ти си изпълнен с цел — заговори то почти търпеливо. — Твоето сърце бие. Обменяш газове. Правиш това с предназначение. Да съществуваш и в същото време да си без предназначение е противоречие. Твоят език е дефектен с това, че може да изразява илюзорни състояния. Предназначението ти е да помогнеш в локализирането на човека. Ако си без предназначение, илюзията за твоето съществуване ще трябва да бъде коригирана.
Е, това поне беше съвсем ясно. Хващаш или умираш. Отговорът беше прост. Щеше да излъже. Нямаше никакво намерение да играе игричките на тези демони, но също така изобщо нямаше да може да се измъкне от тях, докато е затънал до задник в шибаната им планина. Излезеше ли на открито, поне имаше някаква надежда. Прониза го смразяваща мисъл.
— От колко време ме държите тук? — попита Рамон. — Още ли е лято навън? Защото проследяването на някакъв смахнат шибаняк през зимата няма да се получи.
Чудовището замълча. Рамон се изнерви. Ако времето, прекарано в мрак, се окажеше толкова дълго, че да са се сменили сезоните, бягството от чужденците щеше да е самоубийствено. Климатът навън щеше да го убие толкова ефикасно, колкото и нож в гърба.
— Колко време бях в оня шибан резервоар?
— Три дни — отвърна без колебание съществото.
Жегна го страх — толкова по-остър от това, че не го очакваше.
— Човека, когото искате да проследя. От толкова време ли бяга? През цялото време, откакто съм тук?
Съществото помълча дълго, преди дълбокият му дрезгав глас да отвърне:
— Да.
Толкова далече на север нямаше начин да е съвпадение — бяха го проследили. Някой нещастен шибаняк от полицейската служба беше дошъл на север след него, за да издири убиеца на еуропеото, а вместо това се беше натъкнал на тази сцена от пъкъла. Рамон неволно си го представи: ченге от Диеготаун или може би от агентите по сигурността на самия губернатор, доближава се крадешком до бивака му, но намира само овъглена земя, усукана пластмаса и тези чудовища, които излитат от огромната метална стена, която той беше открил. Дали кучият син беше имал време да повика помощ? Никакви сателити не стигаха толкова далече на север, но полицията разполагаше с радиостанции, чийто сигнал можеше да рикошира от атмосферата. Дали съществата бяха унищожили полицейския фургон също като неговия?
Рамон беше живял като бедняк през целия си живот и като при повечето бедняци инстинктът да изпитва страх от полицията беше жигосан в душата му. Мисълта, че са били толкова близо, че да попаднат в същата клопка на съществата, в която бе попаднал и той, докара в устата му тръпчивия вкус на паника. И все пак логиката му подсказваше, че точно сега най-голямата му надежда е в ченгето. Обикновено последното, което искаше да види, беше полицията, но съществуваха достатъчно бедствени ситуации — като тази, — когато дори човек като него, бягащ колкото може по-далече от лапите на закона, щеше адски да се зарадва да види ченгета. Стигнеше ли вестта до Фидлърсджъмп, помощ щеше да дойде. Военните сили на колонията. Трябваше да се надява човекът, когото бяха пратили да го проследи, да е също толкова добър и в бягането, колкото в дебненето.
А ако дойдеше моторизираната част и Рамон бъдеше освободен, тогава какво? Беше убил европеанеца. Щеше ли губернаторът все още да е толкова ожесточен от това, че да го окачи на бесилото? Или участието му в разкриването на това чуждо гнездо щеше да му спечели амнистия? Беше заклещен между Сцила и Харибда.
— Добре — каза Рамон. — Щом искате този тип да бъде намерен, ще ви го намеря. Не ми е приятел. — Почеса се хитро по брадичката. Нямаше да е добре, ако отстъпеше лесно. — Ако ви го хвана — попита лукаво, — какво получавам в замяна?
Съществото го загледа мълчаливо, толкова дълго, че Рамон се уплаши да не би да е преиграл.
— Ти си погрешно и противоречиво същество. Аубре може да се прояви в теб. Ще предотвратим подобни прояви, като те придружим.
— Вие? Всички?
— Ние. Не-ние. Вашият език е несъвършен, допуска противоречия, където противоречия не съществуват. Ще отделим част от цялото. Манек ще се пожертва, за да поддържаме потока. Манек е ние и не-ние. Манек ще те придружи и ще те наблюдава. Чрез него твоето татекреуде ще бъде защитено.
Какво пък, мисълта, че извънземните ще го пратят сам навън в джунглата, като му се доверят, че ще изпълни възложената му задача, през цялото време му се беше струвала твърде хубава, за да е истина. Но обстоятелството, че щеше да има само един пазач, все пак беше повече от благоприятно. Две-три от тези същества доста щяха да го затруднят в бягството. Повече щяха да го направят невъзможно. Но виж, само един…