Рамон му подаде ножа. Двойникът му се усмихна, сякаш с връщането на оръжието току-що бяха сключили някакво мълчаливо споразумение. Рамон навлезе между дърветата, изпратен от съсъка на стоманата в бруса. Гората тук беше бързо растяща, с меко дърво, което израстваше бързо и рухваше. Никакви вкаменени столетници. Лесно щеше да събере нападали клони и сух мъх.
Ако нагоре по течението валеше — а беше ясно, че нагоре вали, — пороят можеше да вдигне нивото на реката всеки момент. Можеше вече да се е вдигнало. Извадеха ли късмет, това можеше да им предложи по-бърз път на юг.
Унесен в сметките си, Рамон не разбра какво вижда, докато сърцето му не се разтупка от страх. В меката пръст имаше пресни отпечатъци, широки две педи. Четирипръста лапа с дълбоко забити следи от ноктите. Чупакабра. Някъде наблизо имаше шибана чупакабра!
Пусна наръча клони, който държеше, обърна се и побягна назад към реката, но се натъкна на самия звяр, зяпнал в него с очи, изпълнени колкото с глад, толкова и с омраза. Устата зееше, дебелият раздвоен език се полюшваше. Зъбите на звяра бяха пожълтели и остри като ками. Рамон замръзна, а черните, изпълнени с ярост очи се впиха в неговите. Стегна се за смъртта, но звярът така и не нападна. Дори тогава, осъзнал, че нещо тук не е наред, му бяха нужни няколко бързи дъха, преди да забележи сплескването по гривата на врата на животното, месестото, приличащо на въже нещо, заровено в шията на чупакабрата. Сахаел.
Погледът му бавно се измести от звяра към фигурата зад него. Изтощен и целият в рани, Манек стоеше в пълния си извисяващ се ръст. Раненото му око бе почерняло и от него сълзеше жълта слуз, но здравото бе все така нажежено оранжево. Ръцете на извънземния се люшнаха за миг, леко като водорасли под морето. А после той проговори с дълбокия си почти жалостив глас.
— Ти се справи добре.
22.
— По дяволите! — изхриптя Рамон. — Ти си мъртъв! Умря!
Извънземният завъртя глава. Перата леко се вдигнаха и клюмнаха отново.
— Това, което казваш, е аубре. Не съм мъртъв, както виждаш — каза Манек. — Твоята задача беше да влезеш в потока, като човека. Ти го направи в съгласие със своето татекреуде. Моята функция беше осуетена за малко, но вече се върна в правилния си канал.
— Как ме намери?
— Реката тече на юг. Ти си ограничен от реката — каза Манек. — Въпросът ти е странен.
— Но ние пътувахме по-бързо от теб. Можеше да сме на другия бряг на реката. Не можеше да знаеш, че ще сме тук.
— Не можех да те настигна надолу по реката по-бързо, отколкото мога да вървя. Не можех да стигна до теб на отсрещния бряг на реката. Следователно тръгнах там, където можех да вървя и където и ти можеше да си. Предполагаш неща, които не са се случили. Това е аубре. Трябва да престанеш да изразяваш аубре.
Чупакабрата изръмжа тихо, туловището й се раздвижи неспокойно, но като задържано сякаш от невидими вериги. По едната страна на звяра имаше следи от изгаряне, където Манек го беше прострелял: козината беше опърлена и се виждаха широки червени ивици подута плът. Добре го беше подредил Манек. Сахаел потрепери два пъти и ранената плът се изду като червей. Рамон изпита мимолетно съчувствие към звяра — докато беше търпял това противно нещо в шията си, беше разбрал какво става. Зачуди се за миг колко пъти е наказвал Манек чупакабрата, докато тя разбере, че вече не е господар на себе си. И на колко трика е успял да я научи.
— Е? — заговори отново той с престорена дързост. — Сега какво си намислил? Можеш просто да го убиеш оня нещастен шибаняк.
Манек мълчеше.
— Не си точен — проговори най-сетне. — Човекът не трябва да знае за нас. Илюзията за знанието му трябва да се коригира. Ти се доказа като подходящ инструмент. Това ще се изрази. Човекът до водата ли е сега? Трябва да се приближиш до него бързо.
— Те са тук — каза Рамон. — Ядачите на младите. Онези кораби горе са техните. Ами ако наблюдават? Ако те виждат!
Манек като че ли се поколеба, но можеше и да е от силното желание на Рамон да е така. Главата му се поклати.
— Правят го, знаеш ли — продължи Рамон. — Имат сензори. Очи. Миналия път като дойдоха, губернаторът ги помоли да помогнат да намерят едно хлапе, изгубило се в тиера хуесо. И го направиха. Два часа им отне и ни казаха точно къде е малкият pendejo. Откъде знаеш, че не ме наблюдават точно сега? Че не ме следят заради онзи, дето го убих? И виж сега какво става: отиваш, убиваш го и те виждат енергийния заряд. Мислиш, че ще го сбъркат с паднало дърво ли? Ще разберат.