Беше си най-чистата проба боклук, която беше ръсил. Манек нямаше нужда да убива двойника му с енергиен заряд, не и с шибана чупакабра на каишка, готова да направи каквото й каже. Впрочем Манек беше достатъчно силен, за да му откъсне врата като на пиле и без чужда помощ. Но вече нямаше сахаел във врата си да каже на Манек какви са намеренията му или да му помогне да прецени, когато лъже. Ако чуждото същество не му повярваше, най-лошото, което можеше да направи, бе да го убие. И той зачака, изпъчил гърди, все едно го предизвикваше на бой. Манек помръдна неловко. Чупакабрата изскимтя.
— Какъв по-добър курс препоръчваш? — попита Манек.
— Оставяш ме да се върна при него — каза Рамон. — Ти оставаш тук. Разбра ли ме? Точно тук. Ще измисля някакъв повод да го накарам да дойде с мен тук. Под дърветата, където няма да те види, разбра ли? После коригираш каквато там шибана илюзия искаш.
„Защото — добави наум — ние ще сме отново на сала и далече оттук, докато ти още висиш тук като грозно момиче на танци“. Манек остана смълчан и неподвижен като камък в продължение на три бавни дъха.
— Защо би направил това? — попита накрая извънземният.
— Това е моето татекреуде, чудовище. Трябва да ти помогна да го заловиш, нали? Ей ме. Помагам.
— Не — заяви Манек и гласът му прозвуча почти облекчено. — Твоята функция е да се държиш, както би се държал човекът. Опитваш се да заблудиш.
— А какво щеше да направи човекът според теб? — ядосано попита Рамон. Отчаянието, кипнало в гърдите му, изби в гняв. — Опитвам се да си спася кожата. Мислиш ли, че той не би предал всеки друг, за да се измъкне?
— Не — отвърна Манек. — Той — не би го направил. Ти си изпълнил своята функция, трябва да знам…
Викът беше тънък и писклив, като вик на малко момиченце. Всички — и Рамон, и Манек, и чупакабрата — обърнаха глави. Двойникът стоеше на пътеката зад Рамон. Лицето му беше бледо и безкръвно като мрамор.
— Това е в съответствие — каза Манек. — Потокът го води по точната пътека. Вие понякога сте чудесни същества. Подозирам, че твоето невежество е… Човекът? Къде отива? Ти ще го задържиш! Ще го направиш незабавно!
— Стой тук! Стой тук! Стой! — извика Рамон, обърна се и драсна след другия. Извънземният едва ли щеше да остане на мястото си, но дори да се задържеше за миг, това щеше да е един миг повече за тях. Веднага щом реши, че Манек не може да го чуе вече, Рамон насочи цялата си енергия и внимание в бягането. Ако успееха да стигнат до сала и да се спуснат в реката, все още можеха да изпреварят тоя кучи син. Все още можеха да се измъкнат. Само да не беше строил проклетия навес. Само шибаната река да не си беше изпречила проклетите водопади пред тях. Ако всичко, което ги бе принудило да спират по пътя си, не се беше случило, Рамон нямаше сега да хвърчи с трясък през гората, да вдига високо крака, за да прескача храсти, корени и камъни с чуждото същество и новото му кученце чупакабра по петите му. Усети се, че вика на другия, на двойника си, който вече бе толкова далече, че не можеше да го види.
— Давай! — извика Рамон. — Бягай! Давай, кучи сине!
Да можеше само да стигне реката…
Стигна я. Водата беше побесняла и грохотът на водопада бе станал по-силен. Другият не се виждаше никакъв, а там, където трябваше да е салът, надолу под ъгъл към брега се спускаха кални бразди. В първия миг не можа да го повярва. Зареден от смъртен страх, отчаяние и паника, двойникът му беше успял някак да избута сала сам, нещо, което Рамон нямаше да повярва, че е възможно. Затича, краката му затъваха в калта, студената вода намокри коленете, после бедрата му. Там, на пет метра от брега и на десет от мястото, където стоеше, салът подскачаше в буйната вода, двойникът му се бе присвил на кърмата. Рамон успя да види ококорените му от страх очи.
— Спри! — изрева той. — Върни се. Спри!
Мъжът на сала махна с ръка — широк отчаян жест, в който нямаше никакъв смисъл. Рамон изригна поток ругатни и хвърли поглед през рамо. Манек и чупакабрата тъкмо излизаха от дърветата, бяха се забавили съвсем малко въпреки каишката и раните на извънземния. Рамон вдигна ръка към Манек с дланта напред — жест, който трябваше да означава „Всичко е наред, хванах го“. А после, без да изчака реакцията на извънземния, вдиша дълбоко и се гмурна. Дрехата му подгизна веднага, но той не спря да я махне. Реката бе мътна — малките мехурчета от водопада и понесената от водата тиня скриваха всичко на повече от метър разстояние. Рамон заплува натам, където според него трябваше да е салът.