Двойникът му отскочи назад. Убийственият удар се превърна в непохватно париране, щом сахаел изплющя към него. Рамон се превъртя, озова се почти до ръба на сала и погледна нагоре.
Сахаел вече се беше увил два пъти около крака на двойника му и веднъж около корема му и зейналата му паст напираше към шията му. Близнакът му беше вкопчил двете си ръце в него и се мъчеше да го задържи по-далече от себе си. Мускулите му се издуваха и трепереха. Рамон почти очакваше да чуе как ще изпращят костите под напрежението. Едва след миг осъзна, че щом и двете му ръце са се вкопчили в сахаела, трябва да е пуснал ножа.
Ето там, да. В останките от навеса. Острието блесна при новата мълния и още преди да изтрещи гръмотевицата, Рамон вече пълзеше напред с протегната ръка. Изтърканата кожена дръжка лепна топла в дланта му.
Другият крещеше нещо, едно и също, отново и отново. Едва след миг Рамон осъзна, че вика: „Убий го! Убий го, убий го, убий го!“ Не спря, за да помисли, просто се задвижи. Тялото му знаеше какво иска. Замахна с ножа в дясната си ръка и го заби с все сила в корема на другия. После — още два пъти, за по-сигурно. Бяха се притиснали един в друг като любовници: преди Рамон да успее да се отдръпне, брадата на другия се забърса в неговата, дъхът му го блъсна в лицето със землистата воня на гнило. За секунда усети сърцето на другия мъж, забухало в гърдите му. После отстъпи назад. Лицето на мъжа срещу него бе пребледняло, очите — облещени и кръгли като монети. Същият израз на изненада на лицето му, същото, което бе видял на лицето на европеанеца: „Не е възможно това да става с мен, не и с мен“. Сахаел, сякаш погнусен от кръвта, се смъкна от двойника на Рамон и затихна увит в краката им.
— Pinche puto — изръмжа двойникът му и падна на колене. Салът се разтърси. Дъждът се смесваше с кръвта и багреше палубата в розово, стичаше се по лицето, корема и краката му. Рамон отстъпи назад и клекна. Сахаел се раздвижи, все едно ги огледа един по един, но атака не последва. — Ти не си аз — изпъшка мъжът. — Ти никога няма да бъдеш аз! Ти си шибано чудовище.
Рамон сви рамене, без да възрази.
— Имаш ли още нещо да кажеш? Говори бързо.
Близнакът му примига, като че ли плачеше, но кой можеше да види сълзи в този дъжд?
— Не искам да умра! — прошепна. — Иисусе Христе, не искам да умра!
— Никой не иска — каза кротко Рамон.
Лицето на двойника му се раздвижи, стегна се. Той събра сили, надигна се съвсем малко и се изхрачи право в лицето на Рамон.
— Майната ти, задник! — изхриптя другият. — Кажи им, че умрях като мъж!
— По-добре ти, отколкото аз, cabrón — каза Рамон, докато храчката се стичаше по лицето му.
24.
Двойникът се беше втренчил в ангелите или каквото там виждат умиращите — нещо, което Рамон бездруго не можеше да види. Устата му се отпусна и кръвта бликна между устните и по брадичката му.
Имаше ли го това съвсем леко дръпване, когато другият издъхна, когато връзката помежду им се скъса? Или беше само въображението му? Невъзможно беше да се разбере.
Рамон превъртя тялото до ръба на сала и го избута във водата. Трупът на двойника му подскочи веднъж, два пъти, а след това потъна. Рамон изтри храчката на мъртвия с опакото на ръката си.
Бурята тласкаше малкия сал насам-натам и Рамон не можеше да каже доколко гаденето му е от непредсказуемото въртене и лашкане, доколко заради смъртта на другото му „аз“ и доколко — от загубата на кръв. Сахаел запълзя по сала, бялата му плът вече напомняше на Рамон по-скоро за червей, отколкото за змия. Жиците му засвяткаха, но не се насочиха към него.
— Имаме ли проблем с теб? — попита Рамон, но чуждото нещо не реагира. Не беше знаел, че Манек може да отпрати сахаел да действа самостоятелно. А може би го контролираше по някакъв начин от разстояние? Тъй или иначе, това нещо беше по-многофункцонално, отколкото бе допускал. Манек трябваше да го е пратил след тях веднага след като бе освободил чупакабрата.
Въздъхна тежко и огледа раните си. Раната в ребрата беше сериозна, но не толкова дълбока, че да се тревожи за пробит дроб. Това беше добре. Кракът му, както откри, също беше порязан в някакъв момент. Помнеше нещо от самото начало на боя. Малко трудно беше да възстанови подробностите. Раната кървеше обилно, но беше повърхностна. Щеше да се оправи.