— Забелязах, че раницата ви не беше между вещите, намерени с вас.
— Може да е паднала от сала. Не съм много наясно с последните няколко дни там.
— Можете ли да ми кажете къде точно се намираше фургонът ви, когато се е случило онова срутване?
— Тц. Всичко беше записано на компютъра. Не беше главната река обаче. Беше един от притоците. — Сигурно имаше сто места, които отговаряха на описанието.
Доказването, че Рамон е безобразен лъжец, току-що беше станало доста по-трудно. Полицаят изглеждаше раздразнен.
Би могъл да му кажеш истината, замърмори тънък гласец в ума на Рамон. Кажи му за Манек и юнеата, за сахаел и за другия Рамон. Би могъл дори да му дадеш доказателство. Би могъл да ги отведеш всички право до онази шибана планина и всичко под нея. Те те взеха пленник, изтезаваха те, едва не те убиха. Нищо не им дължиш. Никаква причина нямаш да лъжеш.
Само дето мъжът беше ченге, а Рамон — убиец.
И освен това — майната му.
Следователят се покашля, потърка брадичката си. Темата щеше да се промени. Рамон си пое дъх, мъчеше се да не прави нищо, което да промени данните на мониторите му. Нищо чудно, че държаха да го разпитват тук, а не да изчакат, докато излезе.
— Познавате ли Юстина Монтоя? — попита следователят.
Рамон се намръщи, търсеше капана във въпроса. Тръсна глава.
— Не мисля.
— Самата тя се нарича Кейко. Може би я познавате с това име. Тя е секретарката на губернатора. Развеждаше посланика. Служебен гид.
Рамон си помисли за жената в „Ел Рей“, дамата с европеанеца. Смеещата се жена. Беше изправила косата си, за да прилича на азиатка. Можеше да си е избрала и някое тъпо име.
— Не бих казал.
— А Джони Джо Карденас?
— Мамка му, човече. Всички познават Джо.
— Приятел ли ви е?
— Той не е приятел на никой. Респектира ме обаче. Както може да те респектира един червеняк, нали загряваш?
— Няма много добра репутация, а? Помислих си, че е странно, впрочем, когато чух, че се е забъркал в бой, за да защити Юстина Монтоя. Не е от този тип, дето ще направи нещо… кавалерско като това.
Замириса на опасност и Рамон настръхна.
— От какво да я защити? Някой се е опитал да я изнасили?
— Може би — каза ченгето. — Може би е искал да я защити точно от това, дори Джони Джо. Имало е много хора, които казаха, че мъжът, който е бил с нея, се държал доста грубо. Голяма клечка. Подхвърлял това-онова. Извил й ръката, когато се опитала да си тръгне, нещо такова. И тогава Джони Джо се забъркал. Може би я е спасил.
Тишината увисна помежду им, потискаща. Шията на Рамон запулсира там, където го беше пронизал сахаелът. Мониторите бръмчаха. „Той знае — помисли Рамон. — Награбили са Джони Джо, за да могат да кажат на енье, че са оправили нещата, а този pendejo шибано добре знае, че е скалъпено. Чака ме да се прецакам, за да награбят мен“.
— Шантаво е, да.
— Защо би направил такова нещо според вас? — попита полицаят. — Да се набута в беля, за да защити жена, която дори не е познавал?
Хайде. Кажи ми какъв герой е бил. Кажи ми как е защитил слабия. Кажи си какъв добър мъж си самият ти и може би, накрая, може би дори ще се изтървеш, че големият пич всъщност си бил ти, а не Джони Джо. Рамон се ухили. Някога можеше и да се хване.
— Човече, можеш ли да разбереш такъв като Джони Джо? По-добре изобщо не се опитвай, знаеш ли? Той все едно е съвсем друг вид.
Ченгето помръдна на мястото си. В очите му блесна яд.
— Съжалявам, че не мога да помогна — каза Рамон. — Жалко, че не го познавам по-добре Джо. За да мога да помогна, нали. Но просто не сме висели много-много заедно. Може просто да се е ядосал, нали така? Може би Джони Джо просто е направил едно добро нещо веднъж в живота си. Дори на гадняри като него може да не им харесва да гледат как бият едно момиченце, нали? Особено ако самият той й е хвърлил око примерно. — Изгледа дръзко ченгето. Беше се вкиснало. — Нещо друго има ли? Щото малко се поуморих.
— Може би по-късно — каза следователят. — Имахте късмет, че се върнахте жив във Фидлърсджъмп. Всичко, което се е случило там — унищоженият фургон, да се нараните сам с ножа така… Наистина е невероятно.
„В смисъл, че не ми вярваш — помисли Рамон. — Добре, докажи нещо и после ела пак. Тъпанар“.