— Какво има мила? Успокой се.
— Страх ме е Анар.
— Ще бъда нежен с теб.
Притисна се в него свита и трепереща. Той се отпусна до нея. Постояха малко така и тя започна да се отпуска.
— Защо спря?
— Какво трябва да правя?
— Люби ме.
— Нали се любим.
— Продължавай докато не съм размислила.
— Като се успокоиш ще продължим заедно.
— Защо не ме изнасили веднага.
— Защото си ми жена и те обичам. Не искам да ти пичиня излишни болки. Успокой се.
Постепенно тя се почувства сигурна и се вплете в него. Чувсваше го и не се боеше. Някои ласки бяха непривични, но не и неприятни. Почувства как ръката му се плъзга с нещо мазно и подскочи.
— Защо го направи.
— Това е зехтин. Нямам благовонни масла. Така ще ти е по-леко.
— Неприятно е.
Той не отговори. Притисна я леко и тя пак се отпусна. Тя го чувстваше и не беше неприятно, а и той почти не мърдаше. Постоя и като набра смелост започна да си играе, като при всяко негово мърдане замръзваше. Почувства как се разтваря и го приема с целувка. Той я обгърна. Прикова я с тяло и устните му се впиха в нейните. Тя почувства как се разлепя живо месо и понечи да изкрещи, но само изскимтя. Гледаше го с широко отворени очи.
— Излез. Много боли.
Той продължаваше да стои, а и тя не смееше да мръдне. Целуна я по очите и срещна умолителния и поглед. Хватката му се отпусна. Тя също въздъхна и се отпусна. Последва силен тласък и докато тя изскимти отново той се смъкна и целуваше корема и. Отблъсна го и се сви с гръб към него.
— Как можеш да причиниш такава болка и да кажеш, че обичаш едновременно?
Анар не отговори. Погали гърба и после я обгърна с две ръце. Пак го почувства, хвана ръцете му с мишците си и притисна дланите му към корема си. Болката понамаля. Неговите ръце пареха и я успокояваха. Той залепна за гърба и. Сигурен като планина.
Неговата топлина преливаше в нея. Чувстваше го все по настоятелно зад себе си. „ Това няма да му позволя“ — помисли тя, но не направи нищо. Плъзна се в нея и тя за свое учудване изви глава за да срещне целувката му. Имаше чувство, че го чувства целия, всяко мускулче, дори как си затваря клепачите. Зарадва се на топлината му и се отпусна изцяло.
Сутринта извън дома пред всички демонстративно се притисна в него, в нейния мъж, нека всички знаят и го целуна бързо.
Анар я погали по косата, но гледаше някъде зад нея и тръгна почти тичешком. Покачи се на стената и видя около двеста полуголи бойци с по едно и две копия. Някои бяха изрисувани. Стояха и гледаха неодобрително. Първата му мисъл бе да качат жените по корабите докато свърши битката. Глупости. Никакви кораби. На тази стена щеше да се реши живот или смърт. Не можеха да бягат вечно. Дори трябваше да изоставят корабите и моряците да дойдат тук. Щеше да им трябва всеки меч. Корабните катапулти също, ако им дадяха време да ги пренесат. Тия двеста бойци едва ли са цялата сила на „голям лош голям-голям“. Но стояха и нищо не правеха. Трябваше да се работи, много, да се подготви битката.
На другия ден бойците срещу стената станаха хиляда, може би и повече, но пак не нападаха. Добре, че местните също работеха и не им създаваха проблеми. Сигурно се досещаха, че ще бъдат изклани при първо съмнение в лоялност.
Боят започна на третия ден. Първо се плъзнаха лодки и атакуваха почти незащитените кораби. Катапултите разпертушиниха по голямата част, но това което остана стигаше да бъдат завладяни бързо. Когато дивашки писъци огласиха залива с подскачащи по завладените кораби войни тръгна нападението по суша. Добре, че не можеха да използват завладения флот и гледаха от корабите.
По суша тръгнаха с голям интусиазъм. Поне десет хиляди. Катапултите работеха много ефективно. Преминалите се сблъскаха с облечени в желязо мъже които изглеждаха неуязвими дори при пряко попадение. Вкараха в действие и огнеметите и прекъснаха наплива. Тренираните войни косяха противниците си. Димът откъсна тези които се сражаваха на стената от погледите на останалите. В един момент те се почувстваха изоставени без подкрепление разкрещяха се и побягнаха.
Едва тогава гледащите битката от корабите скочиха в лодките и атакуваха крайбрежието. Няколко катапулта изстреляха огън. След като видяха как огънят погълна войните на стената видът на облечените в брони жени им се стори внушителен. Обърнаха лодките и се оттеглиха. Изпрати ги залп от задните кораби.
Сражението свърши. Колко ли бяха упорити?
ПРЕГОВОРИ
Армията от местни войни стоеше на групички на петдесетина метра от най-далеч падналия камък от катапулт. Някои сновяха между групите и ръкомахаха. Най-активни бяха тези които превземаха корабите. Все още се чувстваха победители. Размахваха трофейни оръжия и части от дрехи и ризници на убити картагенци.