Нямаше го близо два месеца. Време на догадки и интриги. Върна се с неголяма група местни. Нагости ги и ги изпрати. Още вечерта събра офицерите и пак говори с всеки насаме. Сутринта привика някои моряци и занаятчии, заедно с жените им. Особено внимание отдели на местните жени с роднински връзки извън колонията. Местното общество се преподреждаше по някакъв известен само на него признак, но не по симпатии.
После заприиждаха гости от околните дребни владетели и малко по малко колонията придоби по лъскав вид. При всички визити се канеха избирателно и различни семейства от колонията. Далгус и още неколцина присъстваха неизменно на всички.
ИГРИТЕ НА НОВИЯ СВЯТ
Веднага след вълната гости в колонията започнаха усилени военни приготовления. Укрепиха стената към полето и напавиха каменни укрепления по крайбрежието. Притегнаха катапултите и им подмениха въжетата.
От гостите подочуха, че римляните доплавали почти година след тях. Вярно, че пет кораба се нанизали на риф, но още седем били годни за плаване в момента. Не се разбра колко са пристигнали. Местните ги приели приятелски, нищо, че били болни и гладни и можели без особени усилия да ги унищожат защото разбрали, че сме врагове. Обвързали ги в бракове и васална зависимост и ги следели изкъсо какво правят. Както и нас междувременно. За тях не бе тайна нашето положение. Явно поддържаха някаква агентура тук в колонията. До сега понякога някой техен роб бягаше в колонията, а понякога някой от нашите изчезваше, най-вече по време на работа зад стената. полето беше широко и растителността буйна. Те поознаваха района добре.
Новия водач Ванвен стимулираше бракове с близките съседи. Понякога наши майстори отиваха до съседните имения за да си предлагат стоката и уменията. Понякога идваха съседите да си поръчат нещо. Местните които помагаха на майсторите се понаучаваха на нещичко от занаята и изчезваха по-често. на това трябваше да се сложи край. Ако някой искаше да научи занаят трябваше да си плати.
В този свят не се разви търговията по море. Съседите се оказаха по-сговрчиви търговци по суша. Имаше само няколко поръчки за лодки и то по-скоро за разкош отколкото за плаване. Крайбрежието бе относително по-бедно. Постепенно започна да става ясно че колкото и да бе здрава централната власт съседите имаха проблеми помежду си. Проявяваха интерес към оръжията. С половин уста предлагаха някакви трудно разбираеми преимущества срещу евентуална зприкрита наша подкрепа. Не биваше да се оставим да ни въвличат в местни конфликти, но можеше да се помогне при изгодни условия. След всяка подобна сделка потягахме катапултите и балистите.
В края на лятто дойде делегация, съставена от жреци. Говореха с местните, с жените, благославяха. Често споменаваха слънцето. Пред Ванвен обаче стъпиха на земята и поискаха подаръци. Поискаха настойчиво и дадоха да се разбере, че търговийката ни печели и те трябва да имат дял за да свети слънцето. Човек не трябваше да бъде кой знае колко проницателен за да разбере, че в обратния случай щеше да последва обсада. Не бързаха да си ходят. При всички случаи от този момент нататък винаги имаше поне пет в колонията. Особено доволни бяха от децата и най-много им се радваха. Почти всички бяха от смесени бракове. Възпитани от своите майки преди всичко до едно говореха местния език и на него разговаряха помежду си. Знаеха и почитаха местните богове. Жреците ги гледаха с любов и надежда.
Ванвен знаеше, че данъка във вид на редовни подаръци е васална зависимост, но прие въпреки определена съпротива в съвета на капитаните.
Жреците бяха ненаситни. Искаха младежи, девойки, деца, роби, изделия на майсторите, украшения, храна, изобщо всичко за което се сетиха. Ванвен Писара договори няколко брака. Обеща помощ при нужда с малка войскова част. За хора въобще не можеше и дума да става, особено като знаеше какво е видял жреца на Aстарта който ходи до столицата. Не се скъпеше на грънци, дървени изделия и платове. За оръжието се пазари дълго и поиска роби.
Май се разбраха. Те не се скъпяха на робите. Тогава Ванвен поиска малко земя, един каменист нос на юг до границата. Знаеше че местния владетел не бе в добри отношения с централната власт. Дълго си шушукаха. Излязоха от колонията и се върнаха след два дни с още претенции за каквото видят и донесоха отговор:
— Вземете със сила цялото му владение. Нека той бъде ваш роб.
Хитреци — искаха да видят силата ни извън колонията. Може би искаха войската ни да е ангажирана извън колонията и самата колония да е беззащитна и оставена на тяхната милост.