Далгус и още няколко слушаха всичко в голямата зала зад една завеса. Новопостроената голяма зала не впечатли жреците на слънцето. Само попитаха дали е храм. Като разбраха, че не е влязоха спокойно.
Ванвен Писара се съветва дълго с офицерите. Без местни съюзници не можеха да превземат толкова голямо и хубаво имение. Тоя юнак дори без съюзници имаши четири хиляди войни. Със съюзници можеха да станат и десет хиляди. Достатъчни сили те да нападнат колонията, не тя тях. Кой знае дали нямаха и благословия за това от същите жреци. Ванвен вече съжаляваше, че е поискал скалистия нос. Ако не направеха нищо това означаваше слабост и отвсякъде щяха да плъпнат грабители, завоеватели и агресивни досадници. Ако се стигнеше до широкомащабна война щяха да се отслабят взаимно. Поне за сега жреците печелеха независимо кой ще победи.
Решиха да отидат при Катетекал — така се казваше бъдещия противник или такава му беше титлата. — с малка лодка, а не с боен кораб. Приеха ги с насочени копия. Вероятно имаха някаква информация. Спокойно можеха да зарадват слънцето с човешка жертва. Така и така вървеше на война.
Катетекал бе на 40–45 години самоуверен и величествен. Предстоеше труден разговор. Той гледаше на тях като на крадци, нечувано нагли крадци. Добре, че територията на колонията не беше негова, а на съседното имение което той не обичаше.
Първо Анар дълго му обяснява, че не са искали цялото имение, а само каменния нос. Трябваше им като естествен вълнолом за малкото останали кораби. Катетекал не вярваше. Тези камъни не представляваха ценности дори не даваха стратегическо предимство. Трудно бе да повярва, че са го продали на колонията подло. Ванвен Писара потвърждаваше с достойнство. Изяснява му пачти до полунощ, че от конфликт и двамата губят. От мир — също. Показват слабост и губят авторитет и съюзници. Като поискаха съвет от Катетекал как да се измъкнат достойно, той ги отпрати.
На другия ден им показа армията си. Изглеждаше страховита, макар и недостатъчно ефективна срещу тях, можеше да направи достатъчно поразии. Със съюзници можеше да стане кошмар.
Следобед пак говориха. Анар му обясни, че централната власт така или иначе ще му създава проблеми. За него това не бе новост. Сепна се като го предупреди, че може просто да го ликвидират и после да въвлекат синовете му в междуособици.
Предложиха му съюз. Да се премести в колонията и от там да управлява имота си.
Безизразното, изпълнено с величие лице на Катетекал се опули. Беше сигурен, че ще го убият още щом стъпи в колонията. Предложиха му да остави сина си за управител и да вземе в колонията 200 войници и прислужници.
Поостепенно Катетекал започна да се чуди дали като звучи толкова объркано и наивно, дали не са просто искрени:
— Това което говорите е голяма обида за мен. Как спокойно си мислите, че след тези думи няма да изгоря сърцата ви за слава на слънцето още докато сте живи.
— Ако искаш, Велики Вожде — намеси се авторитетно Ванвен. — Ние само ти предлагаме. С твоите бойци вътре в колонията, ние сме твои заложници и ти ще имаш глас в нашите работи. Това е тежко и за нас. Ще ти дадем земя извън стената срещу твоя земя тук. При нас ще е по-сигурно за теб. Тук ще те премахнат. Затова дойдохме само двама с по един нож, а не с кораби и огън. Пак ще си вожд с цялата си власт и всичките си войни. На сигурно зад стената. Ако искаш вземи синовете си.
— Никога! — отсече Катетекал — Ще ни изколите заедно.
— Добре. Те нека останат.
— Ти — Катетекал посочи Анар Далгус — Искам жена ти за един от синовете си и едно от неговите деца тук, при сина ми. Ако стане нещо с мен те ще умрат първи. За жена ще ти дам дъщеря си.
— Жена ми не е робиня. Не мога да ти я подаря като животно. За какво ми е дъщеря ти в колонията, ти си ми достатъчен залог.
— Обиждаш дъщеря ми! — заяде се Катетекал.
— Не я обиждам. — кротко каза Анар Далгус. — Моята жена остава при мен. Едно от моите деца ти стига за залог.
— Вземаш дъщеря ми. Тя е от велик род. Да е до теб и да ти сложи отрова и да удуши децата които ще имаш от нея, ако ме предадеш някога. Твоя първи син ще живее при моя син докато стане войн.
— Съгласни — съгласи се Ванвен — Изпращай твоите бойци към колонията. Двамата ще тръгнем с лодката през залива. Анар остава тук. Утре ще ударим с три коораба и огън брега. Нека си мислят, че воюваме сериозно. Анар и сина ти ще се погрижат да няма жертви и разрушения. Ще стоварим наш отряд. На връщане корабите ще докарат още твои войни в колонията.
Катетекал наметна едно одеало и лодката пое в мрака.