— Не сме готови за голям десант и война със структури на власт, която може да продължи години. Преселниците едва се крепят и екипажите оредяват. Да останем по остравите. Лесно можем да сломим местните и като укрепнем да продължим.
— Какво значи да укрепнем. След година от флота бурите ще оставят десетина прогнили корита, при това поломени. Не можем да чакаме двадесет години деца да станат войни, а и кой ще ги роди тези деца, жените са малко. Не тръгнем ли веднага няма да тръгнем никога. Нови кораби не можем направи. — отговори водача.
Никул Сасан никой не го броеше към лидерите, толкова съвестен офицер, сега решително тръгна към открит бунт:
— Картаген, както и финикийската кръв, която нося ме карат да се установя на малък остров. Винаги сме живели от търговия. Вие вървете където щете. Моя кораб тръгва към южната група острови.
— Твоя кораб ще тръгне без теб заедно с нас — отсече водача. — Ще те обеся за бунт, ако си позволиш да не изпълняваш заповеди.
— Не е бунт. Няма срещу кого. Няма власт. Всеки избира сам своя път и аз избрах. Ако не е грях пред Астарта вдигнете меч да ме спрете и ще срещнете моя меч. Кълна се в Дидона.
Анар Далгус, без да взема думата направи крачка напред и вдигна ръка:
— Капитан Сасан, изпълни своя дълг. Достави преселниците с флота и после се върни на островите. Ако ни последват римляни първо ще стигнат островите и ще ви изколят. Поне прати тогава известие за да знаем, че идват … Предлагам да оставим Никул и кораба му по островите като преден пост, след като превози преселниците.
Никул Сасан се замисли. Преден пост … или жертвено агне?
— Ще изпълня дълга си. После ще видим…
— Това и очаквах от вас Сасан. — побърза да приключи свадата водача. — Отплаване след две седмици. Като тръгваме не бива да оставяме следи. Местните мируват. Да си идем кротко. Моряците са женени за морето. Разбирам, но преселниците трябва да положат основите на нова империя на континента. А който е просукал от риба, като моя приятел Никул, никой не може да го отдели от морето.
Никул се изпъчи, а другите капитани го погледнаха с уважение. Такова хвалебствие от водача се даваше след големи успехи.
На излизане стария потупа Далгус и прошепна:
— И през едно море римляните стават за плашило. Никул иска власт. За да е щастлив ще му дам едно селце рибари, да се къпи във величие с най-голямата лодка.
Качиха се по корабите, подпалиха укреплението, събориха малкия пристан и пак поеха, но не без път, а готови за десант.
Анар с жажда се отдаде на разговор с любимата, когато изгряващото слънце проблесна в една скала. Целуна я бързо и като опарен изтича при капитана. Кораба направи кръг. После втори. Огледаха скалата от стрела разстояние. На трудно място стоеше прикован към стената правоъгълен щит. Лъскав. Може би златна пластина. Това при изгрев и залез бе идеален фар за преследвачите. Около него няколко местни войни се суетяха. Явно съзнаваха, че това уплаши кораба. Сочеха щита, сочеха кораба викаха и махаха копия. От скалите никнеха още бойци, десетки бойци.
Капитана сведе глава.
— Астарта да ослепи предателя.
— Дано поне местните го вземат и завлекат някъде. — добави Анар Далгус. Сега нямаме сили да го махнем от там. Дори да успеем ще ни струва половината екипаж. Довечера мога да се върна сам.
— Не е необходимо да рискуваш. Да се махаме. Римляните едва ли ще прекосят морето. Дори и да го направят ще са толкова далеч от Рим колкото и ние от Картаген. Ще имат други проблеми и като Сасан вече ще се боричкат за величие и свобода далече от властта. Ако Астарта не не опази, загубени сме. Да настигнем флота.
— Капитане нека сега отплаваме, а довечера ще се върна. Дай ми само една нощ.
— Добре, една нощ, но с зората отплавам с теб или без теб.
Отплаваха бавно, а вечерта кораба приближи тихо. Лодка с шест моряци го докара до брега и Анар запълзя безшумно по скалата. След повече от час стигна мястото. Щита го нямаше. Сигурно са го свалили докато кораба беше далеч. Запълзя обратно надолу. Моряците не попитаха нищо. Капитана също. Прилази през заспалите до Форина. Понечи да я прегърне, но се отказа. Гледаше огромната луна. Тя тихо се размърда. Допря се в него. Анар затвори очи и примря. В просъница се сви до него и задиша бавно и равномерно.
С мисълта, че най-после ще спят заедно заспа и той. Събуди го ласка. Слънцето бе високо, а тя му пазеше сянка.
ДОМ
Около седмица флота търси удобен остров близо до брега но острови нямаше или бяха безводни. Мярнаха едно по-голямо селище с примитивни лодчици, но мизерията не предразполагаше към пиратски набези и не това бе целта. По корабите често се спряга — закупуването на земята за Картаген от легендарната принцеса Дидона. В този случай това не вършеше работа, защото с местните на острова така и не можаха да влязат в контакт. Когато ги оставиха вързани на плажа при отплуването дори не показаха признаци на радост.