Намериха по-голямо селище на полуостров. Страха от буря ги накара да побързат, а и плуването в непознати води с рифове колкото и да е внимателно не е безопасно. Атакуваха масирано от двете страни но съпротива оказаха петдесетина човека. Другите просто се свиха и не помръдваха докато не свърши. За жалост нямаше кой знае какво да се плячкосва. Направиха импровизирана стена на връзката на полуострова с сушата. От пленниците още първата нощ избягаха двама. Другите стояха кротко дори когато ги накараха да им помагат в изграждане на стената работеха добре.
За Анар Далгус бе удоволствие да се опитва да учи език от по големите деца. Като се разпределяха заграбените колиби и пленници той взе колиба близо до северното поточе, на високото. Не пожела да участва в разпределението на пленичките. Имаше мъже без жени, а и любимата нямаше да е във възторг. Прибра и бившите собственици на колибата. Много от преселниците предпочетоха да живеят в палатки докато си направят собствени жилища.
Имаше няколко случая на бунтове от млади мъже на които им отнеха жените, но ги потушиха бързо и безмилостно с жертви и от двете страни. Предишните собственици, възрастни хора му помогнаха да си направи жилище. Един ден застанаха пред него с младо момиченце. Той излезе и не разбираше какво искат от него, а те говореха и бутаха детето към него.
— Мисля, че е било изнасилено при атаката и ти предлагат да го вземеш за жена за да го пазиш.
— Глупости. Ти ми стигаш.
— Вземи го иначе войниците, моряците и всеки изрод ще го тормози.
— Та то е дете.
— Това не им е попречило. Вземи ми го като прислужница.
— Добре. Прибери я. Ще ни помага да научим езика. Дай и дреха с моя знак и да се мотае край тебе. Това ще я пази.
Само след седмица започна да се чувства недостиг на храна. Оказа се, че нивите са извън укреплението на полуострова. С голяма охрана изкарваха местните на работа и ги прибираха почти без бягства, но и нивите бързо се обираха. Междувременно започна по малко да разбира местния език и да общува повече с малката Кичауа, както и беше името. Оказа се будно и пъргаво момиче. Макар итрудно разговорът започна. В повечето случаи разговорът стигаше до богове и нищо не се разбираше. Кичауа не беше и чувала за цифри по-големи от пет или десет.
От нея Анар разбра, че „по на юг има голям лош голям-голям много роби бог яде момичета свети“, каквото и да означаваше това. След неколкократни потвърждения си извади извода, че с „голям-голям“ ще стане интересно и трябва да се готвят за среща с организиран противник. Сега си обясни лесната победа. Това бе подчинен народ, роби или полуроби. Възпротивили се бяха няколкото войни и господарското семейство.
Когато докладва това разбра, че силен отряд е тръгнал за още роби, по-точно робини. Приказките за „голям лош голям-голям“ предизвикаха силен смях. По на юг на три дни плаване нямаше нищо голямо и лошо.
Като се върна в къщи бе приет много любезно. Макар да се държеше нежно с нея, тя му бе годеница и сега настояваше да му стане жена. Още тази нощ, още сега. Анар не можеше да си обясни тази промяна.
— Не искаш ли официална церемония? И двамата сме благородници. Време е и за един голям празник.
— Едно време бях благородничка, много далеч от тук.
— Грях е пред Астарта. — настояваше Анар.
— Астарта също е далеч. Тя не вижда как постоянно си с тая малка никаквица, за да те накаже. Само аз нямам право защото съм ти годеница и ти се врече, че съм ти и жена. Сега го искам.
— Без свидетели и празнинство?
— А за нея с кого празнува?
— Престани, не съм докоснал момиченцето.
— Винаги си с нея, аз глупачката я съжалих. Още сега ще я удуша.
— Забрави ли, че я взех да я пазя?
— Да, под себе си.
— Не говори глупости. Не съм я докоснал. Само уча езика и събирам сведения.
— Ще те направя за резил на всички, ако тази нощ не учиш езика заедно с мен.
— Като ти мине беса и дойдеш за любов.
— Толкова те обичам, че ме е страх за тебе. Какво не си помислих?
— И аз те обичам. Поне благословия от свещенослужителя да вземем.
— Вече взехме на кораба!
Тя вдигна ръце и го прегърна през врата, а ръцете му обвиха кръста и. Тя знаеше как грубите войнишки ръце на Анар можеха да галят нежно. С няколко ласки без да разбере как се озова гола пред него, бе успял да я съблече. Като я притисна в голата си гръд тя потрепери. Взе я в ръце и я положи. Тънката и снага се сви на топка и вече се тресеше.