— Кой казва, че тялото е съвършено проявление на нашите представи? Откъде е дошло това?
— Аз се ударих по челото.
— А! Това е философия! Нали ми каза, че аз си я съчинявам и че е прекалено непонятна и досадна за едно момче само на девет години?
Той спокойно ме погледна и едва забележимо се усмихна.
Кой е на девет години?
Дики, позволи ми да ти разкажа една история.
— Обичам историите — каза той.
— Това е история от моите спомени, не от твоите. Ти си спомняш моето минало, а аз твоето бъдеще. Помнено твое възможно бъдеще. Но вместо да ти я разказвам, аз ще ти я разкрия пред очите, съгласен ли си?
— Да — отвърна той, повече любопитен, отколкото уплашен. — Пак ли ще има философия?
— Това е една случка. Истинска история от твоето бъдеще. Влез в моите мисли и наблюдавай какво става. После ще кажеш дали е философия или не.
Постепенно Дики започваше да става мой приятел, съучастник в приключенията.
— Внимание, започваме.
Аз затворих очи и започнах да си припомням.
В празното ми вътрешно пространство на сребърна нишка висеше стоманена везна, тежка и уравновесена. Години наред аз бях живял, учил, играл върху тази везна, задържайки се по средата, без да нарушавам равновесието или когато това ставаше, то бе съвсем незабележимо.
Но в юношеските години всички ценности се подлагат на проверка.
— Зная какво трябва да направим — каза Майк. Бе летен ден по пладне, в неговия дом. Баща му беше на работа, майка му за покупки. И тримата с Майк и Джак скучаехме. Аз дори тайничко си мислех, че няма да е лошо да можеше да започнем училище час по-скоро.
Какво да направим? — попитах аз.
— Ами да пийнем по нещо!
Внезапно се почувствах напрегнат. Той нямаше предвид лимонада.
— Какво да пийнем?
— Да пийнем БИРА!
— Говориш празни приказки! — възкликна Джак. — От къде ще я вземем тази БИРА?
— Има с тонове бира. Може ли да пропуснем да пийнем по глътка?
Изведнъж ме тласкаха в посока, която не исках да поемам… Най-неочаквано се озовах толкова далеч от вътрешния си център, колкото никога не съм бил. Везната, която за мен означаваше покой и равновесие се наклони опасно под краката ми.
— Идеята не ми се вижда много умна — казах аз. — Баща ти ще разбере. Когато се върне и не открие бирата…
— А, не — отвърна Майк. — Ще имат гости довечера. Купили са толкова много бира, че няма да забележи, ако липсва малко.
Майк изчезна в кухнята и се върна с три бутилки в едната ръка и три чаши в другата. Отварачката държеше между зъбите си. Постави чашите върху масичката.
Това е пълно безумие, мислех си аз. Не трябва да пия, та нали не съм възрастен!
— Мислиш ли, че ако те хване, ще те осакати или само ще те пребие от бой? — попитах аз.
— Няма да ме хване — отвърна моят приятел. — Хайде, хайде, нали рано или късно ще трябва да се научим да пием. Колкото по-рано, толкова по-добре! Нали, Джак?
— Разбира се…
— НАЛИ ТАКА, ДЖАКИ?
— ТОЧНО ТАКА!
— НАЛИ ТАКА, ДИК?
— Не зная. Може би…
— Е, да налеем тогава за двама мъже и едно бебе.
Е, добре, хайде — склоних и аз.
Кой знае, мислех си аз. Може пък бирата да се окаже вкусна. Добре е да пийнем нещо разхладително в такъв горещ ден. Всички мъже пият бира с изключение на баща ми. Едва ли ще се напия от една чаша, а ако е толкова вкусна, колкото разправят, какво от това, че съм няколко години по-малък?
Вътрешното ми равновесие бе толкова разклатено, че едва можах да се задържа да не рухна. Не знаех какво можеше да се случи, ако падна, но и не исках да разбера.
Майк отвори бутилките и пенливата течност преля от чашите.
Пръв вдигна своята и облиза устни.
— Е, момчета, наздраве!
И ние отпихме.
Едва отпих и гърлото ме стегна. За студена, беше студена. Но вкусна? Беше направо отвратителна. Твърде съм малък наистина за бира.
— Гадост! — възкликнах аз. — На това ли му се казва вкусно?
— Разбира се! — възкликна Майк с високо вдигната чаша и ни изгледа подред.
— Да — потвърди Джак. — Бих могъл да свикна с това.
— Я не се шегувайте — казах аз. — Да не сте се побъркали? Това нещо има вкуса на химикалите от моята лаборатория — изсипали са го в съда и са го оставили да из-гние.
— Това е ферментация — става дума за ферментация. Майк беше забравил, че сме приятели.
— Това е истинска бира, разбираш ли? Няма значение дали ти харесва или не! Колкото повече пиеш, толкова повече ще ти харесва! Но сега, длъжен си да я изпиеш.
Аз застинах от ужас… Нима съм длъжен да сторя това, независимо как се чувствам? Това ли значи да си възрастен, да правиш онова, което правят всички останали?