Моите учители съществуват вече!
Какво ако всички тези нива вътре в мен са мои приятели и знаят много повече, отколкото зная аз? Би било сякаш…
„… сякаш сте капитан на параходна фрегата, сър, много млад капитан на великолепен бърз кораб.“
Мигновено в съзнанието ми небето и облаците преминаха в друга сцена: ето го момчето в синя униформа и златисти еполети, застанало на палубата на абаносовия корпус на боен параход, платната, които се издуваха като облаци на мачтата.
Дали тази картина се бе родила в моето съзнание, или някой я бе изрисувал там със светкавичен замах?
Корабът се носеше, носен от вятъра, порещ вълните: едно момче стоеше на палубата, униформени моряци работеха наблизо.
Очарован от тази мисловна игра, аз нямах търпение да видя какво ще стане по-нататък. Наближавахме подводни плитчини, чудовищни корали се издигаха под водата.
— Огромни вълни! — извика наблюдателят. — Съвсем пред носа!
Корабът продължаваше пътя си, всяка дъска, всяко въже, всеки метър платно и всеки човек на борда бяха съсредоточени в движението напред, в неизменния курс.
— Където има вълни, там има и рифове, нали така? — казах аз, като схванах мигновено какво става, превръщайки се в онова момче. — Ако не сменим курса, ще се ударим в рифовете, нали?
— Да, сър, ще се ударим — раздава се гласът на първия помощник; загорялото от слънцето лице на стария моряк е съвършено безстрастно.
— Кажи им да сменят посоката!
— Сам поемете кормилото, капитане, или дайте нареждане на кормчията — отвърна помощникът. — Той не се подчинява на други нареждания.
От горната палуба виждах как сините вълни кипят и се разливат в бяла пяна на дузина корабни дължини пред нас.
Никой няма право да дава разпореждания на кораба, освен капитана.
Отправих се към румпела по-скоро уплашен, отколкото готов да давам заповеди.
— Смени курса!
Спиците на колелото мигновено се завъртяха, корабът обърна, окъпан в пелена от пяна, сякаш мустанг бе преминал с пълна скорост по вълните.
Екипажът се спусна към въжетата и платната, когато фрегатата се понесе по посока на вятъра, сменяйки ляв курс с десен, и платната заплющяха в небето.
На главната палуба офицерите гледаха какво става, без да се противопоставят на капитана. Няма значение на каква възраст е той, нито последиците от заповедите му. Дълг на екипажа е да изпълнява заповедите му безпрекословно. Коментар може да се направи само по искане на капитана.
Представата ми бе по-ярка и отчетлива от цветен филм и на екрана течеше моят живот.
Тази представа не беше плод на собственото ми въображение. Бях помолил да ми се яви, но не я бях измислил аз. Дали наоколо ми няма някакъв невидим екип? Кой ми представяше това видение?
— На ваше разположение, сър.
Дали и този глас, ясен като самата представа, бе също плод на моето въображение?
— Да, сър. Ние говорим език, който ти за известно време си изоставил. Твоето въображение превежда нашето познание в образи и думи, с които си служиш по време на това пътешествие.
— А вие говорите само когато човек се обърне към вас, така ли?
— С думи, да. През останалото време се проявяваме като чувства, интуиция, съвест.
Фрегатата свистеше и се носеше напред, готова да поеме ту в тази, ту в друга посока според желанието ми. Аз отидох на кърмата, обхванах бизана с двете си ръце и го притиснах към себе си. Моят скъп кораб! Защо една идея, която чувствам толкова близка, изглежда толкова трудна за вярване?
— Аз се разпореждам тук — повторих аз, за да се убедя напълно в това.
— Да, сър.
— А вие сте тези, които ме спасихте от Майк и бирата, така ли?
— Не, сър. Това беше… във видението ти това беше вторият помощник. Ние сме готови да дадем живота си за тебе, сър, но по различни начини. Вторият помощник вижда нещата повече в черно-бели краски в сравнение с останалите от нас. Когато ви грози опасност, той просто се изстъпва напред, без да се страхува от нищо, сър.
— А вие не постъпвате ли така?
— Всеки от нас е различен.
През целия си живот съм се чувствал самотен. Бях тихо дете, което чувстваше в себе си нещо непонятно, нещо силно и добро, което се стаяваше в мен по някакъв непонятен начин.
И в този миг аз разбрах. Това нещо бе моят кораб и неговият таен екипаж. Никога досега не бях съзнавал, че аз се разпореждам с абсолютна власт с кораба на своя живот! Аз решавам неговата мисия, правилата и дисциплината в него. Всяко съоръжение и платно, всяко оръдие и всяка жива душа на борда. Аз съм капитанът на един екипаж, който е способен да ме преведе през челюстите на ада още на минутата, когато кимна в тази посока към кормчията.