— Защо не сте ми казали за своето съществуване? — попитах аз. — Толкова много неща имам да уча! Та аз се нуждая от вас! Защо не сте ми казали, че сте с мене?
Лежах сред тревите, заслушан във вятъра.
— Не сме ти казали, сър, защото не си ни попитал — достигна отговорът им до мене.
Отворих очи след дълго мълчание. Дики седеше наблизо със затворени очи и разглеждаше кораба.
— Е, как ти се струва, момчето ми? — попитах аз. — философия ли е това или не? Той отвори очи.
— Не зная — отвърна, като ме наблюдаваше. — Но отсега нататък, наричай ме Капитане.
Докоснах го с юмрук съвсем лекичко, за да потвърдя, че идеята му съвсем не е лоша.
Това е извън моите интереси, мислех си аз, докато гледах невиждащо в огледалото и нанасях по лицето си лосион след бръснене. Медицината — това е неправилен път.
Аз съм стъписай от лицемерието на медицината и ужасен от нейните догми. Хапче за всичко — та това е лудост. Всяка таблетка, независимо дали е придобита легално или не, предписана или не, купена открито или изпод тезгяха, всяка таблетка ни откъсва от познанието на собствената ни цялостност и от възможността да постигнем истината. Най-доброто лечение е да се откажем да приемаме всякакви лекарства без изключение. Престъпление е от моя страна да поддържам една тълпа от хора, които се отнасят към тялото като към механизъм, а не като към изявление на мисълта и която не успява да надникне зад привидностите.
Леели е моята противоположност. На шкафчето до леглото й са натрупани медицински книги, които тя може да чете с часове с широко отворени очи. Понякога смръщва вежди и си мърмори: „Ами храненето! Упражненията! Как може да ги пренебрегват?“ — но като цяло сложните медицински заключения й доставят голямо удоволствие.
Тя е свободна да чете каквото си поиска, напомням си аз, може, ако ще, да изучава черна магия, щом това я интересува. Но то!? Нима мога аз да поддържам една система на обсебени от хапчетата бели престилки, които са твърде заети със своите мании, за да си дадат сметка, че ние предизвикваме собственото си внимание чрез цял спектър от творчески заболявания? В никакъв случай!
В това настроение се обличах за благотворителния бал на медиците.
Леели смяташе, че поканата към нас е привилегия да дадем своя, макар и незначителен принос за напредъка на познанието в борбата срещу смъртоносните болести и мъчителна агония.
— Да отидем! — съгласих се аз. Рядко виждам своята съпруга облечена за танци. Това, че бях пренебрегнал собствените си принципи в подкрепа на едни изследвания, които дърпаха човешкото съзнание назад — нима това е висока цена за подобна гледка?
Аз се облякох в най-тъмния си костюм, сложих си малка значка с изображение на „Чесна“ на ревера и я из-лъсках с палеца.
— Ще ми помогнеш ли да си закопчая ципа, скъпи? — провикна се тя от банята. — В кръста ми е добре, но нагоре или платът се е събрал, или аз пълнея.
Винаги ми е приятно да предложа помощта си и веднага се спуснах към банята.
— Най-сетне! Благодаря ти! — каза тя и хвърли поглед към огледалото. Пооправи ръкава. — Как мислиш? Подходяща ли е?
Тя чу тъпия удар на падащо тяло и след миг се обърна да ми помогне да се изправя, като ме подпря на касата на вратата и зачака да чуе критиката ми.
Роклята беше от мека черна коприна с дълбоко деколте и цепка отстрани, обгръщайки тялото й в дълга чувствена прегръдка.
— Хубава е — едва можах да промълвя аз. — Много е хубава.
Върнах се с усилие и сложих една четка на косата си. Да положа известно усилие поне малко да изглеждам достоен за тази жена, когато влезем в балната зала.
Тя се наблюдаваше в огледалото, оценявайки своя образ по стотици най-строги критерии. После се обърна разколебана.
— Не е много предизвикателна, нали? Гласът ми изневери.
— Ако не излизаш от спалнята — едва успях да промълвя аз, — е много добре.
Тя ми хвърли намръщен поглед в огледалото. Когато Леели се облича официално, в нея заговорват ценностите на безкомпромисното й холивудско минало, а това е сериозна работа.
— Моля те, Ричи, кажи ми наистина какво мислиш. Ако е прекалено предизвикателна, ще я сваля…
Свали я, помислих си аз. Нека си останем тази вечер у дома, Леели, просто да се вмъкнем в другата стая и малко по малко, съвсем бавно да свалим твоята удивителна рокля от церемониите по връчване на „Оскар“ и да забравим за следващата седмица да излезем оттам.
— Недей — казах й аз, въпреки че съжалявах за пропуснатия шанс. — Тя е направо чаровна. Много подходяща, даже изключително подходяща за този бал. Пълнолуние е и Полицията сигурно няма да отговаря на телефона.