Тя продължи със своя скептицизъм.
— Купувала съм я преди да се запознаем, Ричи, има повече от двайсет години — каза тя. — Дали бялата копринена рокля не е по-подходяща?
— Може би е по-подходяща — отвърнах аз в огледалото. — Поне не се хвърля толкова в очи. Никой в този град не е виждал през живота си подобна рокля.
Двайсет години, а дори от любезност не можех да се въздържа да не я гледам прехласнат. Тя ме е пленила, помислих си. Ако поиска, Леели може да се облече така, че да те убие, но това щеше да бъде направо масово убийство!
Спомням си една бележка, която бях написал преди да се срещнем и която намерих години след това под купчина книжа: „Когато двама влюбени приемат идеалите един на друг, те започват още повече да се привличат с времето.“
И ето че тези думи се сбъдваха. Тя стоеше и мислеше дали да си сложи огърлицата единично или двойно. И тази жена беше моя съпруга!
Гледах я прехласнат и удивен. Дали изглежда толкова прекрасна, защото има един субективен ореол около любимите ни хора, независимо как те се променят в очите на света — един за друг винаги си остават красиви? Или това става вследствие на съзнателния ни избор да изглеждаме все по-красиви с всяка изминала година като един вид подарък за другия?
Никакво пушене и пиене, никакви наркотици, никакви интимни връзки с други. Никакво месо, кафе, захар, мазнини, шоколад, никаква преумора и стрес. Работа без бързане, по-малко храна, повече спорт, градинарство и планеризъм, плуване и йога, чист въздух и пресни сокове, музика, учене, разговори и сън. Всеки бе водил упорита борба с лавина от обстоятелства и пречки, всичко бе резултат на съзнателна победа след повече или по-малко отчайващи провали. Шоколадът бе моят най-лош демон, безжалостните работни дни беше онова, което Леели трябваше да преодолее.
— Човек не може да пожертва толкова много без никаква награда — казах си аз.
— Моля?
Време беше да тръгваме. Кичурче руса коса искаше да се завие наляво, а тя търпеливо го приглаждаше надясно. Беше станало късно за преобличане. Убийствената рокля щеше да дойде с нас. Как ли правеха женските дрехи така че да очертават такива невероятни форми?.
— Толкова си красива, че едва мога дъх да си поема. Тя извърна глава от огледалото и ми се усмихна.
— Сериозно ли говориш? — и тя протегна ръце към мен. — О, Уки, благодаря ти. Извинявай, че понякога обръщам толкова внимание на това. Не искам да се срамуваш от мен, когато излизаме заедно.
Прегърнах я и после я пуснах, за да довърши тоалета си. Защо външността е от такова голямо значение? На времето смятах, че физическата красота не е задължително условие за човека до теб. Търсех красота, но не знаех защо… Нима онова, което е вътре в нас, не е най-важното?
Трябвало е навремето да зная какво търся, преди да питам защо. Ако ние с жена ми не бяхме красиви един за друг, нямаше да преживеем онези бури, когато всичко друго изглеждаше загубено.
— Не мога да я разбера — стенех аз не един и два пъти. — Упорита луда перфекционистка! Ако не беше толкова красива, кълна се, че щях да я напусна завинаги!
И въпреки това, имаше красиви жени в миналото, които напусках, без дори да се замисля, когато бяхме научили всичко, което имахме да научим едни от други. Някои поразителни на пръв поглед жени се правръщат в нещо съвсем обикновено, след като ги опознаеш по-добре. А други, които са единствени по рода си, наши сродни души, те стават толкова по-красиви, колкото повече се сближаваме с тях.
Дали ние с Леели бяхме такива сродни души? Нима бих могъл дори да си представя, че Нейно Величество Красотата може да се приюти при нас и да остане завинаги, и да става дори още по-блестяща? Това никога не ми се беше случвало преди и ето я, че стоеше тук пред мен.
Тя приключи тоалета си пред огледалото, заметна един черен копринен шал на раменете си и се протегна за чантичката.
— Готова съм!
— Чудесно!
— Обичаш ли ме?
— Да — отвърнах аз.
— Не мога да разбера защо…
— Защото си прекрасна, сърдечна, умна, добра, любознателна, чувствена, интелигентна, изобретателна, уравновесена, многостранна, свободна, открита, пряма, отзивчива, бляскава, практична, забавна, красива, положително мислеща, талантлива, изразителна, акуратна, проницателна, загадъчна, изменчива, любопитна, безгрижна, непредсказуема, силна, решителна, предприемчива, сериозна, искрена, безстрашна и мъдра.
— Гледай ти! — каза тя. — Отсега нататък ще се постарая никога да не закъснявам!
Почувствах се като преоблечен Робин Худ, когато влязохме в балната зала, която бе точно копие на тази в Нотингам. Хората си кимаха с глава, смееха се и се стремяха да блеснат, като отпиваха шампанско от кристални чаши с дълги столчета. Ето че успяха да ме уловят, мислех си аз; мене, воинстващия противник на медицината, да ме заобикалят медици от всички страни. При първия тост в чест на аспирина с мене е свършено — аз ще излея чашата си и всички ще надигнат глас срещу мене и ще ме сочат с пръст.