В този момент си спомних за стълбата. Ще се покатеря на върха, ще разбия високите френски врати, навсякъде ще се посипят трески и стъкълца, ще прескоча през балкона на перваза, ще се покатеря по готическата стена до покрива и ще се изгубя в нощта.
Аз съм самоук отшелник, работил съм като авиатор за развлекателни полети по ливадите на Средния Запад, банкрутирал човек, който едва се бе измъкнал от най-бедните съсловия… Какво общо бих могъл да имам с всички тези светила? Защо аз, който си бях пробил път сред малцинството на света — сред привържениците на идеята Всички-лекарства-са-зло — трябваше да учавствам в Бала на Мнозинството? За да се насладя на вида на моята съпруга, припомних си аз.
Очите на Леели блестяха. Аз вдигнах копринения шал от раменете й.
Хванах я за ръка, почаках един-два такта, докато пода под нас се превърна в просторни житни поля и двамата се понесохме, прекрасни и грациозни, сливайки се с изящните австрийски мелодии в интерпретация на Щраус, Не може да се опише как изглеждаме, когато танцуваме с Леели, но се чувстваме слети с музиката.
— Човек би помислил, че на тези доктори трябва да им е омръзнало от тяхната анатомия — казах, въртейки се в танца.
— Да? — възкликна тя царствено. Косата й се развяваше в такт с танца.
— Не. Откакто ти влезе, не съм забелязал нито един мъж, обърнат с врат към нас.
— Глупости — каза тя, макар че думите ми бяха напълно верни.
Колко спокоен се чувствах, преди да се науча да танцувам! За да бъдеш майстор-любител на танца, не се изисква нито риск, нито усилие и за мен това е по-лесно от всичко.
Любителският танц обаче не е така вълнуващ, човек не чувства как тялото се носи в потока на музиката. За да изпитам това вълнение, аз трябваше да стигна до истински подиум и наистина да се науча да танцувам. Тялото ми известно време се препъваше в една танцова зала, обгърната от огледала. Каква неприятна мисъл. Не съм стигнал дотук, бях казал на жена си, за да започвам като неопитен новак в каквото и да било.
Леели не беше съгласна с мен и вземаше уроци сама. Прибираше се у дома така озарена след нейните вечерни уроци по танци, че аз бях учуден. Какво толкова приятно може да има в танците?
Тя ми показа една-две стъпки и само след миг надменното ми самочувствие загуби значение пред удоволствието да уча с нея.
Страховете ми се оказаха съвсем основателни. Седмици наред се чувствах като Франкенщайн, измъкнал се от някакво мазе, че и по-лошо. Електродите в неговия мозък едва ли са просветвали толкова ярко, колкото моите чудовищни обувки, тъпчейки всичко пред себе си. Ако не се откажеш обаче, рано или късно…
Сега целият се отдадох на музиката, не виждах никой друг в залата, освен нея. Благодаря ти, млади Ричард, за смелостта да напуснеш сигурните си стени! Имах чувството, че съм на небето, докато бях носен от музиката и жена ми сигурно си мислеше същото.
— Когато си бил малко момче, Уки, не си ли си мислил, че си дошъл тук някъде от звездите?
— М-м. Знаех това със сигурност.
Спомних си изобретените от мен самия телескопи. Когато гледах през техните лещи, имах чувството, че гледам през прозорците на космически кораб, търсейки истинския си дом.
— Аз също мислех така — каза тя. — Не че съм от някоя съществуваща планета, а просто от Там.
Аз кимнах и я въртях сред другите танцуващи двойки ту вляво, ту вдясно.
— Ако някой ме помоли да му посоча пътя към дома — казах аз, — аз бях готов да посоча нагоре, без дори да зная защо, до не много отдавна.
Тя вдигна глава.
— Не можех да посоча навътре към себе си: вътре в мен имаше едно тясно пространство натъпкано, с телесни части така, че едва можех да дишам. Не можех да посоча нито наляво, нито надясно: тези посоки не биха ме отвели до нищо друго, освен едно преместено тук. Единствената посока, която ми оставаше, бе нагоре, далеч от земята и аз дълго време изпитвах носталгия към звездите.
— Аз все още я изпитвам — каза тя. — Ако същества от летяща чиния се спуснат и кацнат на покрива, нима няма да им кажем да ни заведат с тях у дома?
Тази представа ме накара да се усмихна. Нашият покрив не е достатъчно здрав, за да издържи космически кораб. Дали ще бъдем готови да отлетим с посетителите от космическото пространство, след като те са изравнили кухнята ни със земята?