Той ме погледна въпросително.
— Защо?
Как става така, че не знаем отговорите, преди да се натъкнем на въпроса, помислих си аз. Още щом си отворих устата и вече можех да кажа защо авиаторите са здрави хора.
— За повечето от нас летенето е една фантазия. А нима има фантазии, в които да се съдържа представата за болест? Ако изживееш повечето неща, за които си мечтал, няма да ти остане време да се чувстваш зле.
Той се усмихваше, докато вървеше нагоре по хълма, сякаш четеше моите мисли.
— Ти се шегуваш, Ричард — каза той. — Същия си като татко. Шегуваш се с такова сериозно лице, че човек никога не може да те разбере.
— Не е нужно да ми вярваш. Можеш и сам да разбереш това, Капитане. Има едно изследване, в което сравняват здравето на хора, които са обичали работата си, със състоянието на хора, които са нещастни с нея. Кои смяташ, че са по-здрави?
— Лесно е да се досетя.
Докоснах го по рамото, както вървяхме.
— Ами ако нямаше такова изследване? — казах аз. — По-трудно ли щеше да ти бъде да се досетиш?
Той ме погледна широко усмихнат, напълно свалил маската, която ни разделяше.
— Това е мисловен експеримент — казах аз. — Начин да откриеш онова, което вече знаеш.
— Мисловен експеримент! — възкликна той. — Чудесно!
— Нужно ли ти е да имаш моите отговори?
— Разбира се, Ричард. На всяка цена!
— Съвсем не е така — казах аз.
— Защо да не искам да узная отговорите ти?
— Защото отговорите се променят — отвърнах аз. — На теб не са ти нужни милиони отговори, а по-скоро ти трябват няколко вечни въпроса. Въпросите са диаманти, които човек поднася на светлината. Дори и цял живот да ги изучаваш, винаги ще виждаш различни цветове в един и същ диамант. Всеки път, когато задаваш отново и отново все същите вечни въпроси, ти получаваш отговорите, от които се нуждаеш, тъкмо в минутата, когато имаш потребност от тях.
Той свъси вежди и отправи поглед към върха на хълма, който изкачвахме.
— Кои са тези въпроси?
— Например въпросът: Кои съм аз? Той съвсем не остана впечатлен.
— Един пример.
— Да предположим например, че си изправен пред следния проблем. Всички в училище правят какво ли не, за да предизвикат вниманието на другите. Ами ти? Ти би ли се обличал в модни дрехи, би ли споделял модни преценки, предразсъдъци и възгледи, за да бъдеш като другите и да се чувстваш сигурен?
— Не зная. Иска ми се да имам приятели…
— И това е твоят проблем. Тогава оставаш насаме със себе си и си задаваш въпроса: Кой съм аз?
Докато се изкачвахме, пресъхналото езеро зад нас се открояваше в нежнозелени цветове. Дали и моят вътрешен пейзаж ставаше все по-зелен сега, когато бях открил това дете и исках да му върна свободата?
— Кой съм аз — повтори той. — И какво следва от това?
— Следва, че се заслушваш. И докато се вслушваш, си спомняш. Ти си този, който е пожелал да се спусне на земята, за да извърши нещо забележително, нещо значимо в своите собствени очи. Включва ли това нещо забележително да приемаш глупавите убеждения на всяка популярна безличност, само за да се правиш, че имаш приятели?
— Ами…
— Кой съм аз е въпрос, който никога не остарява, Дики. Той ти помага да правиш своя избор всеки път, през целия свой живот.
— Кои са мои приятели?
— Позна! — възкликнах аз. И наистина се гордеех с него.
Той спря да се изкачва и ме погледна.
— Какво съм познал?
— Кои са мои приятели? Ето това е вечен въпрос! Следващия път, когато те заобиколят дузина изгубени овце, които се възхищават от модното ти сако, от прическата и слънчевите ти очила, задай си въпроса: Кои са мои приятели, моите истински приятели, другите като мен, които са дошли от звездите? Къде ли са те в този миг и какво правят? Дали аз съм приятел на самия себе си, когато отравям своето звездно съзнание с това мъртво и кално стадно чувство, надигайки с „приятелчетата“ си чаша бира?
Дики се протегна и ме хвана за ръка разтревожен.
— Ричард, но аз съм само дете…
— Въпреки това — говорех аз, когато продължихме изкачването си, — разбираш какво искам да кажа. Помни кой си и ще имаш своя отговор. Какво общо има един звезден човек с някакви си изтъркани ценности? Той се обърна към мен и се усмихна.
— А ти ще се разтревожиш ли. ако реша да стана пияница?
Аз го погледнах стъписай.
— Дики?
— Да предположим, че от мене излезе един пушач-гълтащ таблетки-развяващ флаг-стаден безделник-жен-кар-и-пияница — каза той. — Това ще те разтревожи ли?
— Ако направиш такъв избор, Капитане, едва ли много жени ще се заинтересуват от теб. Ще трябва да зачеркнеш „женкар“.