Той кимна, готов да участва в изграждането на една индивидуална религия.
— Представи си, че съществува един Всемогъщ Бог, който вижда смъртните и техните беди на земята — бавно произнесох аз.
Той кимна.
— Но ако е така, Дики, Бог трябва да е отговорен за всички катастрофи, трагедии, за страха и смъртта, които съсипват човечеството.
Той вдигна ръка.
— Само поради това, че Бог става свидетел на нашите нещастия, не означава, че Той е отговорен за тях.
— Помисли внимателно. Защото Той е всемогъщ. С други думи, Той има силата да прекрати злото, ако поиска. Но Той предпочита да не го прекратява. След като допуска съществуването на злото, значи Той е причината да го има.
Той се замисли над тези думи.
— Може би… — промълви той предпазливо.
— В такъв случай, по определение, щом невинните продължават да страдат и умират, всемогъщият Бог не е просто безотговорен, Той е жесток.
Дики отново вдигна ръка, по-скоро за да му дам време да разбере думите ми, отколкото да зададе въпрос.
— Може би…
— Не си много убеден.
— Звучи странно, но не мога да разбера къде е грешката.
— И аз не мога. За теб светът променя ли се при една такава мисъл, че Бог е… зъл и жесток, както се промени за мен?
— Продължавай — каза той.
— По-нататък. Представи си един Вселюбящ Бог, Който наблюдава смъртните и знае техните нещастия на земята.
— Става ми ясно. Аз кимнах.
— Значи този Бог наблюдава състрадателно как невинните биват потискани и унищожавани от злото непрекъснато, биват унищожавани от множеството, докато се молят напразно за помощ век подир век…
Той вдигна ръка.
— Сега ще кажеш, че понеже невинните страдат и умират, нашият вселюбящ Бог е безсилен да им помогне.
— Точно така! Кажи ми, когато бъдеш готов да ти задам един въпрос.
Той имаше нужда само от миг, за да прецени онова, което бяхме казали. После кимна:
— Добре, готов съм да чуя въпроса ти.
— Кой е истинският Бог, Дики? — попитах аз. — Жестокият или безсилният?
Той се замисли за дълго, после се разсмя и поклати глава.
— Та това не е никакъв избор! Ако трябва да се избира между Жесток или Безсилен Бог, то защо въобще е нужен?
Наблюдавах го и си представях как съм изглеждал преди години.
— Подобен избор просто не е избор — казах аз. — Нито едното, нито другото е реално.
— Нека се върнем от самото начало — предложи той. — Дали въпросът е бил погрешно поставен?
Дали съм бил толкова впечатлителен, когато бях на неговите години?
— Добре! Онова, което прави избора нереален, е въпросът: Представи си, че Бог, който вижда тленните хора и знае техните нещастия на земята. Както и да го въртиш, както и да го сучеш — а аз съм правил това години наред — все пак, в мига, щом си представиш, че Бог гледа на нас като на смъртни в беда, няма друга възможност, освен избор — Бог е Жесток, или Безсилен.
— И какво остава тогава? — попита той. — Значи няма Бог?
— Ако твърдиш, че това време-пространство е реално…, че това време-пространство е било и ще бъде винаги, значи, че или няма Бог, или си изправен пред горния избор.
— Ами ако не твърдя, че това време-пространство е реапно?
Взех едно камъче и го запратих ниско надолу по склона. Спомних си онзи момент, в който раших да се откажа от това твърдение — ей така, за да видя какво би станало.
— Тогава не зная — отвърнах.
— О, престани! — Той изтръгна парче пръст с тревата и го запрати безцелно в пространството. — Много добре знаеш!
— Помисли върху това, а ще го обсъдим следващия път.
— Да не си помислил да си тръгваш тъкмо в този момент, Ричард! КЪДЕ МИ Е ОГНЕПРЪСКАЧКАТА?
— Знаеш ли, Дики, че този хълм е идеален за планеризъм? Май обикновено духа от юг?
— Тук изобщо не духа, освен ако аз му заповядам — заяви той. — А сега, след като току-що уби Бог, съветвам те да го възкресиш от мъртвите, защото аз ти обещавам, че няма да имаш никакъв сън!
— Е, добре. Но не мога да Го възкреся от мъртвите, защото Той не е Той.
— Да не би да е Тя?
— Не може да се изрази с местоимение, а с глагол — Бъда — казах аз.
— Готов съм, започвай! — каза той и ми освободи сцената.
— Добре. Аз отказвам да приема един Бог, който е безпомощен или му липсва волята да преодолее злото. Но не отказвам да приема, че съществува една всемогъща, вселюбяща реалност.