— Ето че се връщаме на изходните позиции!
— Не. Чуй ме. Много е просто — Аз прокарах мислена линия във въздуха. — Ето тук си представи една врата. На вратата са изписани две думи: Животът Е. Ако влезеш през тази врата, ще ти се открие свят, в който това твърдение ще бъде вярно.
— Но от нищо не следва, че съм длъжен да вярвам в това, че Животът Е — заяви той, решен да не се поддава на предположения.
— Не си. Но ако не вярваш в това или ако вярваш, че Животът Не Е или че Животът Понякога Е, а Понякога Не Е, или в това, че Смъртта Е, тогава светът трябва да бъде такъв, какъвто изглежда — без смисъл и цел. Всички сме оставени сами на себе си, някои са родени с късмет, на други им се налага доста да страдат, докато умрат, и няма значение кой кой е. Добър шанс.
Изчаках го, докато той чукаше на всички тези врати, отваряше ги, докато загуби интерес към онова, което беше зад тях.
— Голяма скука — констатира той и се приведе така, сякаш се готвеше за скок. — Е, добре, нека се спрем на „Животът Е“.
— Сигурен ли си?
— Готов съм да опитам…
— Запомни, че надписът на тази врата гласи Животът Е — предупредих го аз. — Няма шега. Под него, с невидими букви, ако щеш, е изписано: Независимо от всички привидности.
— Животът Е.
— ХА, ДИКИ! — викнах аз като самурай и размахах бляскав меч в ръка. — ТУК, В ТОЗИ КОВЧЕГ ЛЕЖИ ТЯЛОТО НА БРАТ ТИ! НАИСТИНА ЛИ НЯМА СМЪРТ?
— Животът Е — каза той с дълбока вяра. — Независимо от всичко.
Аз надянах черна роба, скрих глава в качулката, изправих се на пръсти и заговорих зловещо и глухо:
— Аз съм самата смърт, дете, и ще дойда и за теб, когато настъпи часът и нищо няма да може да ми устои…
Аз мога да бъда много страшен; уплаших се, че малко съм попрекалил.
Той обаче продължи да настоява на истината, която |изпробваше.
— Животът Е — каза той. — Независимо от всичко.
— Ей, момче — подхванах аз, като отново се намерих в жълтото си спортно сако. — В живота няма нищо трайно. Нали не очакваш обувките ти да са вечни, или колата ти, животът ти? Здравият разум говори, че всичко отминава!
— Животът Е — каза той. — Независимо от всичко. После, маскиран като самия себе си, аз казах:
— Всичко видимо се променя.
— Животът Е — отвърна той.
— Лесно е да го кажеш, когато си добре и си щастлив, Капитане — казах аз. — Но какво би казал, ако си наранен, болен, или потиснат, защото любимата ти те е напуснала, защото жена ти не разбира истинската ти същност или си загубил работата си, или си банкрутирал и си стигнал самото дъно на живота?
— Животът Е.
— А Животът влияе ли се от привидностите? Той се замисли за момент. Всеки въпрос би могъл да бъде подвеждащ.
— Не.
— Животът познава ли привидностихе? Настъпи дълго мълчание.
— Подскажи ми малко.
— Светлината познава ли мрака? — попитах аз.
— Не.
— Ако Животът Е, Той, познава ли Сам Себе си?
— Да?
— Нямаш право на досещане.
— ДА!
— Той познава ли звездите?
— …не.
— Имали начало и край — попитах аз, — време и пространство?
— Животът Е. Вечно и завинаги. Не.
Защо простите неща са толкова трудни за разбиране? — мислех си аз. Е си е Е. Не е Беше, нито Ще Бъде, нито Може Да не е Бил, нито Би Могъл да Угасне Утре. Е.
— Животът познава ли Дики Бах? Дълго мълчание.
— Той не познава моето тяло.
Ето че започваш да разбираш, помислих си аз.
— Познава ли… твоя адрес? Дики се разсмя.
— Не!
— Животът познава ли твоята… планета?
— Не.
— Животът познава ли твоето… име?
— Не.
Анкетата продължаваше.
— Животът познава ли тебе самия?
— Той познава… моя живот — каза той. — Познава моя дух.
— Сигурен ли си?
— Каквото и да казваш, не ме интересува. Животът познава моя живот.
— Може ли тялото ти да бъде унищожено? — попитах аз.
— Разбира се, че може Ричард.
— Може ли животът ти да бъде унищожен?
— Никога! — отвърна той, учуден от самия себе си.
— О, моля те, Дики, да не би да искаш да кажеш, че не можеш да бъдеш убит?
— Да бъдеш убит може да се разбира двояко. Всеки може да убие моята видимост. Никой не може да отнеме моя живот. — Той се замисли за миг. — Щом Животът Е.
— Така — казах аз.
— Какво така? — попита той.
— Урокът свърши. Ти току-що върна Бога към Живот.
— Всемогъщия Бог ли? — попита той.
— А Животът всемогъщ ли е? — попитах аз.
— В неговия свят, да. В Реалния свят, Животът Е. Нищо не може да унищожи Живота.