Той дълго мълча в отговор на моята лекция. Съвсем основателно мълчание, помислих си аз, и също нищо не казах.
Накрая въздъхна.
— Много добре разбирам, че не си ми водач и не носиш отговорност за нищо, което мога да направя или да не направя за останалата част от този свой живот или от всички свои животи във вечността. Приемам да не те обвинявам за никоя болка, реална или въображаема, която би могла да бъде породена от някоя твоя дума, която аз правилно или неправилно съм приложил в някоя ситуация, в някое бъдеще или алтернативно бъдеще, което избера. Разбираш ли ме?
Аз поклатих глава.
— Нима не разбираш? Как така? ТИ НЕ СИ МОЙ ВОДАЧ, НИТО НАСТАВНИК, НИТО УЧИТЕЛ, НЕЗАВИСИМО…
— Това уверение не ми е достатъчно — казах аз. — Искам го писмено.
На лицето му се изписа пълно изумление.
— КАКВО? Нали ти казвам, че те разбирам, че не искаш да бъдеш наставник на никого? Как така това да не ти е достатъчно…
Аз му подадох едно гладко камъче да го хвърли.
— Само се пошегувах — казах аз. — Не говорех сериозно, Дики. Искам да бъда напълно сигурен, че ме разбираш. Не ми трябва писменото ти съгласие.
Той се загледа в камъка в шепата си: нито го Хвърли, нито го пусна.
— Добре — съгласи се накрая. — Да поговорим за: „Животът Е“. И какво от това.
— Какво знаеш от аритметиката? — попитах аз.
— Какво знае един ученик в четвърти клас от аритметиката? — понита ме на свой ред той, защото знаеше, че му задавам въпроса с определена цел, надявайки се, че не се шегувам отново. — Същото, каквото и другите.
— Много добре — казах аз. — Мисля, че Животът, се изявява в Привидността по същия начин, както числата се изявяват в материалния свят. Да вземем например числото девет. Или може би ти предпочиташ друго число?
— Осем — предложи той, за да не ми даде възможност да го подведа, ако съм избрал девет с определена цел.
— Добре, да вземем числото осем. Можем да изпишем осмица с мастило върху хартия и можем да излеем осмица от бронз, можем да я издълбаем в камък, да подредим в един ред осем глухарчета, да натрупаме осем дванадесетостенника един върху друг. По колко различни начини можем да изразим представата за осмица?
Той сви рамене.
— Има билиони начини за това. Безкрайно много начини.
— Почакай обаче — казах аз. — Виждаш ли тази факла или онзи чук? По същия начин ние можем да изгорим страницата, да разтопим бронза, да стрием камъка на прах, да духнем глухарчетата, да разбием дванадесетостенниците.
— Разбирам. Можем да унищожим числата.
— Не. Можем да унищожим привидността на числата материалния свят. Можем да създаваме привидности и да рушим привидностите.
Той кимна.
— Но още отпреди началото на времето, Дики, и чак до тази минута, а и след като времето и пространството завинаги изчезнат, реалността на идеята за осмица остава неунищожима от привидностите. Когато Големият взрив завърши с Големия крах и целият материален свят се разбие на толкова дребни частици, че да не могат повече да съществуват, осмицата ще продължи да съществува като идея, съвършена и абсолютно безразлична.
— Безразлична ли?
— Ето ти една секира — казах аз. — Разбий идеята за числото осем на части, така че тя да престане да съществува. Разполагаш с колкото време поискаш. Кажи ми, когато свършиш.
Той се разсмя.
— Аз не мога да разбивам идеи, Ричард!
— Аз също не мога.
— Значи така, тялото ми не е по-реално отколкото написаното на хартия число е реалното число — заключи той.
Кимнах с глава.
— Но аз бих стигнал до този извод малко по-бавно от теб. Почакай. Той почака.
— Кое друго число прилича на числото осем? — попитах аз. За миг се зачудих дали се надявам той да повярва в моята идея. Не ме интересува дали ще повярва, казах си наум. Важното за мен е да разбира.
— Седем?
— Колко осмици съществуват в аритметиката?
Той се замисли за секунда.
— Една.
— И на мен така ми се струва. Идеята на всяко число е единствена по рода си, няма друга такава идея в битието. Целият Принцип на Числата зависи от тази осмица, без която той на часа би се разпаднал.
— Е, добре но…
— Не си ли съгласен? Да допуснем, че сме успели да унищожим числото осем. Бързо ми отговори: Колко е четири плюс четири? Шест плюс две? Десет минус две?
— Ох, — възкликна той.
— Ето че разбра. Съществува безкраен брой числа, всяко от които е различно от всички останали и всяко е съществено за Принципа, както Принципът е съществен за всяко „число.
— Принципът се нуждае от всяко едно число! — възкликна той. — Никога дори не бях помислял за това.
— Пред теб е животът — казах аз. — Истинският, неунищожимият Живот, Животът отвъд привидностите — и в същото време всяко число може да бъде изразено едновременно, във всеки от безкрайно многото светове на формите.