— Но как става така, че ние променяме своята форма? — попита той. — Откъде се появява вярата? Как така изведнъж забравяме всичко, което е истина, и се превръщаме в безсловесни младенци?
Аз прехапах устни.
— Не зная.
— Какво? Подредил си целия този пъзел, а си оставил едно парченце да липсва, така ли?
— Зная, че сме свободни да повярваме, в което си поискаме жизнено измерение — отвърнах аз. — Зная, че правим това, за да изживеем насладата от познанието и силата да си припомним кои сме. А как забравяме? Добре дошли в това време и пространство, но отърсете се от спомените пред вратата? Става нещо, което още не съм разбрал. И то изличава нашите спомени, когато преминаваме от един свят в друг.
Той се усмихна на моето неведение с една странна усмивка, която не можех да разбера, и след малко кимна.
— Мога да продължа, въпреки липсващата част — съгласи се той. — Нещо Става. Забравяме. И по-нататък?
— Във всеки случай, щом попаднем в определено измерение на пространството и времето — продължих аз, — ние сме свободни да вярваме, че живеем самостоятелно и откъснато, свободни сме да твърдим, че Принципът на Числата е безсмислица.
Той кимна, опитвайки се да свърже нещата.
— Принципът не се съобразява с време-пространството, защото време-пространството е илюзия. Затова Принципът не чува нашите измъчени молитви и злобни проклятия, за него не съществува светотатство, ерес, бохулство, безбожие, непочтителност и ненавист. Принципът не гради храмове, не наема мисионери, не води войни. Той не обръща внимание и не се интересува от това, че символите на неговите числа биват разпъвани и посичани от други символи или изгаряни до пепел.“
— Да, безразличен е — каза той, не много убеден в това.
— Мама интересува ли се от теб? — попитах аз.
— Тя ме обича!
— А интересуваше ли се, когато ти играеше на войници и апаши и падаше мъртъв по десет пъти на час?
— Хм.
— Същото е и с Принципа — казах аз. — Той не се интересува от игрите, които имат такова голямо значение за нас. Направи един опит. Обърни гръб на Вечния Принцип на Числата, на Безсмъртната Реалност на Числовото Битие.
Той се помести на върха на хълма, обърна се малко наляво.
— Кажи: Аз мразя Принципа на Числата!
— Аз мразя Принципа на Числата — заяви той, не особено убеден в това.
— Опитай сега да кажеш следното: Мерзкият глупав Принцип на Числата яде рафинирана захар, рафинирано олио и червено месо!
Той се разсмя.
— А сега внимавай, Капитане. Нужен е голям кураж, за да извикаш думите, които ще ти казвам, защото ако не са верни, можеш жив да бъдеш опечен: ТОЗИ ГНИЛ, ЛЪЖЛИВ, НИКОМУ НЕНУЖЕН И МЕРЗЪК ТАКА НАРЕЧЕН ПРИНЦИП НА ЧИСЛАТА Е ПО-ТЪП И ОТ КОНСКА МУХА! ТОЙ ДАЖЕ НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА НИ ПОРАЗИ С ГРЪМ, ЗА ДА НИ ДОКАЖЕ СВОЕТО МНИМО СЪЩЕСТВУВАНИЕ!
След думата мерзък той се обърка и сам съчини останалото, но завърши с такова енергично проклятие срещу Принципа, че можехме да станем на жар, ако на Него му беше до това.
Не ни се случи нищо.
— Значи, можем да игнорираме Принципа, да го мразим, да го проклинаме, да тръгнем на кръстоносен поход срещу него, да го осмиваме — казах аз. — Няма да последва дори и следа от небесен гняв. А защо е така?
Той дълго размишлява над тези думи.
— Защо Принципът на Числата е безразличен към всичко това? — попитах отново.
— Защото не ни чува — отвърна най-сетне той.
— Значи, можем да го проклинаме безнаказано?
— Да — отвърна той.
— Грешиш.
— Какво? Та той не чува!
— Той не чува, Дики — казах аз, — но ние чуваше! Когато обърнем гръб на Принципа на Числата, какво става с нашата аритметика?
— Май нищо няма да се получи?
— Нищо. Всеки път ще получаваме различни отговори, производството и науката ще се разпадат. Ако изоставим Принципа, няма да пострада той, а ние!
— Боже мой! — възкликна Дики.
— Но щом си спомним Принципа, и на мига всичко отново започва да работи, както трябва. Няма нужда да му се извиняваме, Той няма да ни чуе, дори ако крещим. На никого не се изпращат никакви изпитания, никой не бива наказван, не пада гръм от небето. Спомнянето води до мигновено изцеление на всичките ни членове, защото дори и на илюзорния терен за игра на привиднос-тите, Принципът е реален.
— Това е интересно — каза той, не много убедено, но разбиращо.
— И ето, стигаме до твоя извод, Дики. Нека да кажем вместо Принципа на Числата, Принципа на Живота.