— Животът Е — каза той.
— чист живот, чиста любов, познание на собствената ни чиста същност. Можем да кажем, че всеки от нас е уникално проявление на този Принцип и ние съществуваме отвъд време-пространството, ние сме безсмъртни, вечни, неунищожими.
— Да приемем, че е така. И какво от това?
— От това следва, че сме свободни да правим всичко, което си поискаме, освен две неща: Ние не можем да сътворим реалността, нито да я унищожим.
— А какво можем да правим?
— Едно Великолепно Нищо, във всичките му безценни форми. Когато постъпим във фирмата „Живот Под Наем“, какво бихме могли да очакваме да наемем? Можем да прегледаме неограничено количество светове на привидностите, можем да си купим раждания и смърт можем да пазаруваме трагедии, радости и нещастия, покой и страх, благородство и жестокост, рай и ад. Можем да си занесем у дома нашите вярвания и да ги разглеждаме до най-дребните микроскопични подробности. Но преди времето и след него, както и във всеки отделен момент, Животът Е и Ние Сме. Единственото, от което най-много се страхуваме, е единственото, което не е възможно: Ние не можем да умрем, не можем да бъдем унищожени. Животът Е, Ние Сме.
— Ние Сме — повтори той, не особено впечатлен. — И какво от това?
— Ти ми кажи, Дики, каква е разликата между жертвите на обстоятелствата, уловени в капана на живот, какъвто не искат да водят, и господарите на своя избор, които могат да направляват живота си по собствена воля?
— Жертвите са безпомощни — каза той. — А господарите не са.
Кимнах с глава.
— Ето „какво от това“.
Той ми бе дал възможност да му кажа, каквото исках и имаше над какво да размишлява. Тъй че аз реших да го оставя за известно време насаме със себе си. Огледах пейзажа, питайки се дали ще изглежда по същия начин, когато го видя отново следващия път.
— Доскоро — промълвих.
— Ти господар ли си? — попита той.
— Разбира се, че съм господар! И аз, и ти, и всеки един човек — всички сме господари. Но често забравяме това.
— Как го правят? — попита той.
— Как кой прави какво?
— Как господарите променят живота си по собствена воля?
Този въпрос ме накара да се усмихна.
— Имат си техники.
— Моля?
— Една друга разлика между господарите и жертвите е тази, че жертвите нямат усвоени техники, докато господарите притежават такива през цялото време.
— Може би бормашини? Или триони?
Той беше объркан и търсеше моята помощ. Добрият учител в този случай би го оставил сам с тази загадка, но аз съм твърде приказлив, за да бъда учител.
— Никакви триони. Избор. Изборът е вълшебното острие, което оформя целия живот. Ако обаче се страхуваме да изберем каквото и да било, освен онова, което имаме, каква полза от такъв избор? Със същия успех бихме могли да се откажем от всякакъв избор, да го оставим в кутийката му и да не прочетем дори инструкциите за употреба.
— Кои са онези, които се плашат от избора? — попита той. — Какво толкова страшно има в него?
— Изборът ни прави различни.
— О, продължавай…
— Е добре, недей да правиш никакъв избор — казах аз. — Върши винаги онова, което вършат останалите през всяка минута от своя живот. Какво става тогава?
— Ходя на училище.
— Да. И?
— Завършвам училище.
— Да. И?
— Започвам работа.
— Да. И?
— Оженвам се.
— Да. И?
— Имам деца.
— Да. И?
— Помагам им да завършат училище.
— Да. И?
— Излизам в пенсия.
— Да. И?
— Умирам.
— А когато умираш, какви са твоите последни думи? — Той се замисли.
— И какво от това?
— Значи дори когато правиш всичко онова, което другите очакват от тебе: живееш като почтен гражданин, добър съпруг и баща, гласуваш, вършиш благотворителност, ти не се различаваш много от животните. Живееш, както се очаква и умираш с мисълта: „И какво от това?“
— Хм.
— Така е, защото никога не си правил избор в живота си, Дики! Никога не си искал промяна, не си търсил онова, което обичаш и не си го откривал, не си се потапял в света, който е изпълнен със смисъл за тебе, не си се борил с дракони, които си мислил, че ще те погълнат, не си ходил на ръба на бездната с риск всеки миг да попаднеш в нея, само и само да се избавиш от страха! Изборът е всичко, Дики! Ако избираш онова, което обичаш и го следваш с всички сили, то аз, който съм твоето бъдеще, най-тържествено ти обещавам, че никога няма да умреш, питайки се „и какво от това“!
Той ме изгледа с ъгълчето на очите си.
— Да не би да се опитваш да ме убеждаваш в нещо?
— Опитвам се — казах аз, — да те отклоня от Общия Поток. Длъжен съм да направя това.
— А какво ще стане, ако се науча да избирам самостоятелно, независимо от това какво казват хората и стигна там, до ръба на бездната? Ще ми помогне ли твоето магическо острие да се самосъхраня?