— Защото щях да мога да ти обясня всичко това е много по-малко думи, ако познаваше квантовата механика. Аз мога да сведа физиката на съзнанието до не повече от стотина думи, но на теб ще ти бъде нужно безкрайно много време, за да ги разбереш. Ти никога няма да бъдеш възрастен и аз никога няма да мога да ти връча моя трактат, който се побира на една страница.
Любопитството му надделя.
— Представи си, че съм възрастен, който обича квантовата механика — каза той. — Как ще обясниш на една страница функционирането на съзнанието? Вярно е, че съм малък, за да разбера, но ще ми бъде интересно да го чуя. Можеш да го изразиш толкова сложно, колкото си искаш.
Това е предизвикателство, помислих си аз. На него сигурно му се струва, че блъфирам. Обърнах количката към касата.
— Първо ще ти кажа заглавието. „физика на съзнанието, или Анализ на време-пространството“.
— А след това, надявам се, да ми кажеш и резюмето — каза той.
Изгледах го. Аз не знаех какво е това резюме чак до времето, когато избягах от училище. Откъде ли можеше да знае той?
— Точно така — казах аз. — А сега ще трябва да изразя своите мисли на висок стил, както в американско списание по приложна наука. Слушай внимателно и може да разбереш някоя и друга дума, въпреки че си дете. Той се разсмя.
— Значи, въпреки че съм дете.
Аз се прокашлях, забавих ход и спрях количката пред касата, зарадван на тази минута, която имах още, докато изчакам опашката.
— Значи, искаш да изслушаш всичко веднага, така ли?
— Все едно, че съм квантов механик — отвърна той. Аз не поправих езиковата му грешка, а започнах да излагам своята система.
— Ние сме фокусиращи точки съзнание, които притежават огромна творческа енергия. Когато навлезем в създадената от нас холограмна арена, която сме нарекли време-пространство, ние веднага започваме в неистов непрестанен фойерверк да генерираме творящи частици, наречени фантазиони. Фантазионите нямат свой собствен заряд, но лесно се поляризират от нашето отношение и силата на нашия избор и желания и образуват облаци от концеп-тони — еднородни восокоенергийни частици, които могат да бъдат положителни, отрицателни или неутрални. Той ме слушаше и се правеше, че разбира.
— Към положителните концептони спадат екзалтроните, вълнероните, възторгоните и добротроните. Обикновено отрицателните концептони включват: мъкотроните, меланхоните, унилоните, агоните и мизероните.
— Неограничено количество концептони се създава в един непрестанен взрив, в един творчески изблик от всеки център на индивидуалното съзнание. Те образуват концептонни облаци, които могат да бъдат неутрални или да притежават силен заряд — жизнерадостен, безтегловен или тежък като олово, в зависимост от природата на преобладаващите в него частици.
— Всяка наносекунда безкрайно количество концептонни облаци се струпват и достигат критична маса, след което чрез квантови взривове се превръщат във високоенергийни вероятностни вълни, които се излъчват със скорост по-голяма от скоростта на светлината и достигат до вечния резервоар от свръхконцентрирани възможни събития. В зависимост от заряда и характера на тези вероятностни вълни, те водят до из кристализиране на някои от тези потенциални събития в съответствие с мисловния поляритет на сътворилото ги съзнание и получават холографско проявление. Следваш ли мисълта ми, Дики? Той кимна и аз се засмях.
— Материализиралите се събития стават част от опита на сътворилото ги съзнание. Те притежават всички аспекти на физическа структура, които са необходими, за да изглеждат реални и за да може сътворилото ги съзнание да си извлече уроци от тях. Този автономен процес е изворът, от който произтича всеки обект и събитие в театъра на време-пространството.
— Всеки лично може да се убеди в правдоподобието на хипотезата за фантазионите. Според тази хипотеза, когато ние насочим съзнанието си в положителна и жизнеутвърждаваща посока, когато обвържем мислите си с тези положителни ценности, ние натоварваме с положителен заряд големи маси от концептони, реализираме благотворни вероятностни вълни и те насочват към нас полезни потенциални събития, които в противен случай щяхме да приемем за несъществуващи.
— Обратното е вярно по отношение сътворяването на негативни събития, както и на безлични. Несъзнателно или съзнателно, ние не са—мо избираме, но и създаваме външните условия, които най-добре резонират на нашето вътрешно състояние.