— Да! Той не е просто в друга стая, него го няма! Никой не може да го замести и аз ще трябва да живея сам без него през целия си живот.
— Следователно, колкото повече се приближаваме към играта — казах аз, — толкова повече се вживяваме в нея и загубата започва да ни се струва трагедия. Но загубата е трагедия само за играещите, Дики, само когато забравим, че играем шах, когато забравим защо го играем, когато започнем да мислим, че нашата шахматна дъска е единствената.
Той ме гледаше с внимание.
— Колкото повече забравяме, че това е игра и ние сме играчите, толкова по-безсмислен става животът за нас. Но земният живот е подобен на бейзбола и фехтовката — щом играта свърши, ние си спомняме… О, та аз играех заради удоволствието от играта!
— Значи, когато забравя — каза той, — трябва само да се издигна над дъската и да погледна от горе, така ли? Аз кимнах.
— Сигурно на това са те научили самолетите — каза той.
— Научила ме е височината. Издигам се тук и гледам от горе множество шахматни дъски по целия свят.
— Когато някой умре, не ти ли е жал?
— Не, не ми е жал за него — отвърнах аз. — А вече и за себе си не ми е жал. Скръбта означава да се отдадеш на самосъжаление и всеки път, когато съм се отдава. на скръбта, съм излизал не изцелен, а хладен и мокър. Не можах да се заставя да мисля, че смъртта във време-пространството е по-реална от живота във време-пространството и най-накрая престанах да правя подобни опити.
Установих самолета на височина двайсет хиляди фута и превключих на крайцерска скорост. Отделителните клапани на турбогенераторите бяха напълно затворени, насочвайки белите пламъци право в турбините. Навън бе минус двайсет градуса, а тук пламъците бяха достатъчни да разтопят сребро. При такива контрасти, помислих си аз, се лети.
— Повечето хора са на мнение, че жалейката е от значение, Дики, че скръбта е по-здравословна от сока от моркови и планинския въздух. Аз съм устроен твърде елементарно, за да разбирам подобна позиция. Скръбта ни помага да понесем смъртта също толкова, колкото страхът ни помага да се научим да летим. Защо да оплакваме някой, който не е умрял?
— Така е прието? — попита той. — Трябва ли да скърбим, когато хората си отидат.
— Защо?
— Защото човек трябва да престане да мисли и да се отдаде на онова, което вижда, и да се чувства… нещастен по този повод! Това е част от правилата, Ричард! Всички правят така!
— Не всички, Капитане. Дори и скръбта трябва да има смисъл и ако това не е така, защо да скърбим? Ако трябва да ти кажа едно-единствено нещо за живота, то е — никога недей да забравяш, че той е една игра.
В този момент задният мотор започна отново да бръмчи, при което едновременно се покачиха показателите на налягането на горивото и тахометъра.
— По дяволите! — възкликнах аз, объркан от ситуацията.
— Това е само игра, Ричард.
— По дяволчетата! — казах аз, малко поомекнал. Натиснах ръчката напред и започнахме да се спускаме.
— Кажи ми още нещо, което трябва да зная. Някои максими, от които да се ръководя в живота.
— Максими — повторих аз.
Винаги съм се наслаждавал, когато в няколко думи се концентрира огромен смисъл.
— Завъртиш ли витлото под налягане, не се учудвай, когато моторът запали.
Той се обърна към мене, сбърчил чело от въпроси.
— Ще ти кажа едно авиационно правило — споменах аз. — Закон за Непредвидимите Последици. След двайсет години ще разбереш колко е дълбок.
— Всеки истински учител, това съм аз зад маска.
— Истина ли е това? — попита той.
— Дики, искаш ли да знаеш някои максими от първостепенна важност?
— Разбира се.
— В този момент правя равносметка на живота си, за да ти дам наготово най-доброто, което съм разбрал с цената на дните си. Ти си безкрайно интелигентен. Сега не разбираш, но когато му дойде времето, всичко ще ти стане ясно.
— Да, сър — отвърна той смирен, като Дзен-ученик.
— Ако искаш да си купиш сигурност вместо щастие, ще трябва да го платиш с цената на щастието.
— Дървото пада без звук сред гората, нечуто от никого; време-пространството не би могло да съществува, без съзнание, което да го осмисли.
— Вината е притеснение, което изпитваме, когато искаме да променим своето минало, настояще или бъдеще заради някой друг.