— Определени избори правила не веднъж, а хиляди пъти отново и отново, за да ги запомним за цял живот.
Щастливи сме, че не си спомняме предишните съществувания, помислих си аз. Не бихме могли да вървим напред в живота, парализирани от спомени.
— Ние не знаем нищо, докато интуицията ни не го приеме.
Задният мотор се стабилизира, когато слязохме на шестнайсет хиляди фута височина. Не е голяма беда проблемът с турбогенератора, помислих си аз, нещо дребно е.
— Запомни отрано: Ние никога не порастваме.
— Всичко, което виждаме у даден човек, е само моментна синмка на живота му, в богатство или бедност, в радост или скръб. Моментната снимка не разкрива милионите решения, които са го довели до този момент.
— Благодаря, Ричард — каза Дики. — Много са хубави твоите максими. Мисля, че са ми достатъчни.
— Най-мекото предложение за промяна, може да изглежда като смъртна заплаха за нашето статукво.
— И най-очевидното разумно основание не би могло да бъде достатъчно убедително за сляпото чувство.
— Животът не изисква от нас да бъдем последователни, жестоки, търпеливи, отзивчиви, гневни, разумни, неразумни, обичащи, прибързани, открити, изнервени, внимателни, груби, толерантни, разточителни, богати, отчаяни, нежни, болни, съобразителни, забавни, глупави, здрави, алчни, красиви, мързеливи, отзивчиви, тъпи, състрадателни, потиснати, задушевни, хедонистични, трудолюбиви, манипулативни, прозорливи, капризни, мъдри, егоистични, добри или жертвоготовни. Животът изисква обаче от нас да живеем с последиците от нашия избор.
— Добре — каза той. — Сигурен съм, че много си се потрудил в живота, за да достигнеш до тези максими. Благодаря. Това ми е достатъчно.
— Алтернативните животи и пейзажите, които се отразяват в нашия прозорец… те са също толкова реални, колкото и ежедневния ни живот, но не така ясно видими.
— Ако никога не признаем грешката си, няма да поемем отговорност за нея. Ако не поемем отговорност за нея, винаги ще бъдем нейни жертви.
— Благодаря, Ричард.
— Истинската ни родина е страната на нашите ценности — продължих аз. — И съзнанието ни е изразител на нашия патриотизъм.
— Нямаме права, докато не предявим претенции за тях.
— Трябва да се отнасяме с респект към драконшпе, които ни нападат, да ги окуражаваме да бъдат достойни унищожшпели, да очакваме от тях да ни победят. Техен дълг е да ни направят смешни, тяхна работа е да ни унижат, да ни принудят, ако могат, да престанем да бъдем различни! И когато продължил да следваме пътя си, въпреки огъня, които бълват по нас и въпреки цялата тяхна ярост, нашите дракони ще свият рамене, когато се загубим от погледа им, ще си продължат играта на карти и ще си кажат философски: „Е, не можем в края на краищата всички да ги направим на въглени, я!“
— Когато приемем една ситуация, която не сме принудени да приемем, то е не защото сме тъпи. Ние я приемаме, защото урокът, които тя ни предлага, ни е по-скъп от свободата.
— Щастието, е наградата, която получавала за това, че сме живели според най-високите критерии, които ни са известни.
— ДОСТАТЪЧНО! ПРЕКАЛЕНО СА МНОГО, РИЧАРД! ПРЕСТАНИ С ТЕЗИ СЕНТЕНЦИИ! АКО КАЖЕШ ОЩЕ ЕДНА, ЩЕ ЗАПОЧНА ДА ВИКАМ!
— Добре — казах аз. — Внимавай за какво се молиш, Дики, защ…
— ААААААААААААЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЕЕЕЕЕЕЕ-ЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!
Докато аз се борех с вечерята, Леели седеше на високия въртящ се стол и слушаше в захлас приключенията ми с Дики.
— Отсега нататък той е мой въображаем приятел и аз всичко споделям с него, заради удоволствието да си го спомня сам.
Изсипах в тигана нарязаните зеленчуци.
— Защо трябва да се криеш зад думата „въображаем“? — попита Леели. — Може би имаш нужда от известна дистанция, за да не се чувстваш застрашен? Страхуваш ли се от него?
Тя бе спряла насред преобличането на градинарския си костюм — бели панталони, дълга и широка риза, широкопола сламена шапка. Беше свалила шапката, но бе толкова заинтригувана, търсейки скрития смисъл на всичко станало, че явно преобличането трябваше да почака.
— Да се страхувам ли? — казах аз. — Възможно е. Съмнявах се, но понякога е добре да провериш нещата, в които си убеден, да се престориш, че не са верни.
— Има ли нещо, с което може да ме засегне? Добавих нарязания ананас в тигана на печката, после покълналата пшеница и бързо разбърках пет-шест пъти.
— Той спокойно би могъл да реши, че си плод на неговото въображение, че си само едно въображаемо бъдеще и да те остави заедно с всичко, което имаш нужда да му кажеш.