Оставих вързопа на земята, отворих вратата на колата и седнах отново в нея.
Шифърд докосна книгата, която бе оставена на предната седалка между нас.
— Ти му даде обещание — каза той. — Сигурно не си го спомняш.
— Прав си, не си го спомням.
Като дете аз бях пълен с фантазии: копнежи и мечти, планове за това как трябва да се живее. Нямаше да се учудя, ако някои от мечтите си съм запомнил като факти, а някои от фактите — като мечти.
— Това бе твърде отдавна, господин Шифърд. Дики за мен е толкова далечен сега, че ми се струва друг човек. Забравил съм кой е.
— Да, но ти за него не си друг човек. Той си мисли, че ти никога не би го забравил, че ще направиш всичко възможно, за да му помогнеш да разбере как да живее. Той отчаяно иска да научи онова, което ти знаеш.
— Той сам ще го открие — отвърнах аз.
— Но дотогава ще бъде на твоите години. Ти му обеща един експеримент — да видиш какво ще стане от него, ако не му се наложи да изживее петдесет години на изпитания и грешки.
— Нима съм обещавал такова нещо? Шифърд кимна с глава.
— През 1944 година. Както ти казах, за мен времето не е такава преграда, каквато е за теб. Ти обеща, че след петдесет години ще напишеш книга, която да предадеш назад в годините на момчето, което си бил. Ще му кажеш всичко, което си познал. Към какво да се стреми, как да бъде щастлив, как да опази живота си, изобщо всичко онова, което сам би желал да знаеш, когато си бил на негово място.
— Не може да бъде. Наистина ли? — Неразтвореният парашут прошумоля от един термичен поток, който се надигна към върха. — Каква прекрасна идея.
Шифър д се прокашля.
— Петдесет години изминаха, Ричард — и той се размърда неловко на седалката си. — Онова момче, което беше, те чака там, назад във времето. Ти му обеща.
— Не си спомням да съм обещавал.
Ангелът ме погледна така, сякаш бях продал душата си на дявола. Може думите ми да са прозвучали малко рязко, но нито момчето, нито ангелът знаят колко трудно е да се пише.
— Кажи му, че съм забравил за обещанието си, но всичко ще се нареди за него много добре и няма за какво да се тревожи.
Шифърд въздъхна.
— Ех, Ричард — каза той. — Нима обещанията, дадени на едно дете, не значат нищо за тебе?
— Не, когато да удържа на обещанието си означава да смажа душата му! Той няма да иска да знае, че му предстоят бурни години, че не след дълго ще остане единсттвен от цялото семейство, той не иска да знае нищо за развод, предателство и банкрут, и че няма да се ожени за жената на сърцето си още трийсет и пет години. Шифърд, за деветгодишно момче една-единствена година — това е цяла вечност. Прав си, това обещание не означава нищо за мен!
— Знаех, че сигурно ще се почувстваш така — отвърна той и се усмихна тъжно. — Добре ми е известно колко е трудно да се напише книга. Знаех, че няма да я напишеш, затова я написах вместо теб.
Трябва само да напишеш автографа — каза ангелът и ми подаде книгата. — Това, че не си имал време да я напишеш, ще си остане тайна между нас. Дики няма защо да узнава това. Той те смята за Бог, въпреки всичко.
— Няма да лъжем момчето — отвърнах аз, — Кажи му най-откровено: Той няма дори и представа какво всъщност иска. Предай му от мен, че когато стане на моята възраст сам ще разбере, че книгите не се пишат по прищявка или в изпълнение на стари обещания. Книги се пишат след години, в които си бил изгарян от една идея, която не те напуска, докато не я изразиш на хартия. Но дори и тогава писането е последното нещо, към което прибягваш, отчаян откуп, който трябва да платиш, за да си върнеш живота. Чудесно е, когато свършиш и всичко, което имаш да кажеш, вече е написано. А сега съм си заслужил този следобед на планинския връх с моя планер!
— Ще му кажа това, което трябва да му кажа — отвърна той, не особено обезкуражен. — Аз, разбира се, зная какво можеш да напишеш. Просто подпиши книгата, не че си я написал, а в знак, че я приемаш, че потвърждаваш нейната истинност. После ще си вървя.
Той извади една писалка от джоба си.
— Само една дума за кураж: Имай вяра — и подпис.
За първи път погледнах към книгата, която ми подаваше. Горскозелена подвързия, заглавие с едри бели букви. ОТГОВОРИ — Някои напътствия какво да вършиш и как да мислиш, за да живееш успешно. Резултатите гарантирани, от Ричард Бах.
Сърцето ми се сви. И все пак, казах си, много добри книги имат наистина тъпи заглавия.
Разгърнах корицата, погледнах съдържанието.
Семейство
Училище
Образование
Започване на работа
Пари
Отговорности
Задължения
Служене
Грижи за другите