Аз вдигнах поглед към нея напълно сериозно, забравих да наклоня шишето със соевия сос, тъй че то естествено нищо не пусна.
— Няма да направи това. Не може точно сега да постъпи така.
Навремето щеше да ми бъде безразлично, ако ме напуснеше, помислих си аз. Но вече не.
Тя остави този въпрос и премина на следващия.
— Той забелязва ли, че ти готвиш, а аз не? Как се отнася към това?
— Казвам му, че готвя за своята жена, но, общо взето, съм много мъжествен, дори и кексовете ми са такива твърди!
Това не беше вярно. Преди да се откажа от захарта, правех кексове. Препечените им корички бяха крехки като облаче, но аз съм по-скромен и от Бога. Най-много се гордея със съвършената ми липса на его.
Много е важно житото добре да се задуши; топлината му придава приятен привкус. За всеки случай намерих половин пакетче смлени орехи и ги изсипах в тигана.
Леели познава моите необичайни принципи така добре, както и всеки друг, който не вярва в тях. Но тя е толерантна и понякога обича да ги изслушва.
— Какво си му разказал за брака? — попита тя.
— Нищо не ме е питал. Смяташ ли, че това го интересува?
— Той знае, че му предстои да се ожени. На твое място, би попитал — отвърна тя. — Какво ще му кажеш?
— Ще му кажа, че това е най-щастливото и най-трудно дългосрочно предизвикателство в неговия живот.
Взех една лъжица от запечената вечеря и й дадох да я опита. Още не е готова, помислих си, но няма нищо лошо в това да проявиш внимание към своята сродна душа.
— Вкусно ли е?
— Твърде хрупкаво — каза тя. — Много е сухо.
— Мм.
Взех тигана и му налях малко вода, за да го оставя да ври още десет минути.
— Може ли да ти помогна с нещо? — попита тя.
— Прекрасна моя. Ти си се уморила в градината. Почивай си.
Тя отиде до шкафа и извади чинии и вилици.
— Какво смяташ да му кажеш?
— Първо ще му издам моята тайна за успешен брак, а после ще му дам пример.
Взех сокоизстисквачката и извадих моркови от хладилника.
Тя ми се усмихна.
— Колко си мъдър! Каква е твоята тайна за успешен брак?
— Моля те, Уки, не ми се подигравай на тема мъдрост. Обещах му, че ще му кажа, каквото зная. Поставих една чаша пред сокоизтисквачката.
— Е, добре, не си мъдър — каза тя. — Каква е твоята тайна за успешен брак?
Включих копчето и поставих първия морков. Сокът може да е райски, но нашата машина вдига адски шум.
— ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПОСТЪПВА ТАКА, КАКТО НАМЕРИ ЗА ДОБРЕ — извиках аз, докато сокоизстисквачката се въртеше, — ЖЕНА ТИ СЪЩО ТРЯБВА ДА ПОСТЪПВА, КАКТО НАМЕРИ ЗА ДОБРЕ. И АКО НЕ СТЕ СЪГЛАСНИ ПОМЕЖДУ СИ, ТОВА Е НОРМАЛНО.
— НЕ СЪМ СЪГЛАСНА! — каза тя. — СПОРЕД ТАЗИ МАКСИМА НЯМА НИЩО ЛОШО В ТОВА ДА СЕ ЛЪЖЕМ, ДА СЕ УНИЖАВАМЕ, ЩОМ НАМЕРИМ ЗА „ДОБРЕ“! ТРЯБВА ДА ДОБАВИШ, ЧЕ ТВОЯТА ТАЙНА ДАВА ДОБЪР РЕЗУЛТАТ, ЗАЩОТО НИЕ СМЕ ГРАДИЛИ ДОВЕРИЕТО ПОМЕЖДУ СИ С ГОДИНИ, С ГОДИНИ СМЕ ОПОЗНАВАЛИ ЧОВЕКА ДО СЕБЕ СИ! АЗ ЗНАЯ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОСТЪПВАШ ТАКА, КАКТО НАМЕРИШ ЗА ДОБРЕ, ЗАЩОТО ТВОЕТО ЧУВСТВО ЗА ТОВА КАКВО Е ДОБРО ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН СЪВПАДА С МОЕТО!
Сокоизстисквачката е толкова шумна, колкото и експедитивна. Втората чаша се напълни и аз изключих копчето.
— Не си ли съгласен? — попита тя изведнъж тихо.
— Не — аз отпих от сока си. — При всички случаи трябва да вършим онова, което смятаме за правилно. Без изключение.
Тя се засмя на моето упорство и аз дори неволно се усмихнах.
— Тази твоя тайна можеше ли да спаси първия ти брак?
Поклатих глава.
— Беше прекалено късно. Когато човек загуби човешкия си облик в брака, време е да го прекрати. Между нас липсваше съгласие до такава степен, че ние не можехме вече да бъдем такива, каквито искахме. Не само престанахме да се обичаме, но не можехме да се търпим. Това не може да се поправи.
— Спомням си някои моменти, в които и ние не сме могли да се търпим — подразни ме тя. Беше вдигнала капака на тигана и отново пробваше вечерята. — Смяташ ли, че е трябвало да се разделим?
— Гладна ли си? — попитах.
Тя кимна с широко отворени очи.
— Горещо е…
— Само още минута — казах й аз и изключих котлона по-рано. — С тебе бе различно, Уки. Дори и в дните, когато съм бил бесен от яд срещу теб, така и не успявах да забравя колко си страхотна. Случвало се е да изляза от къщи смазан от това, че не разбираш кой съм, какво мисля и какво чувствам. Викал съм в колата докато карам: Мили Боже, наистина ли искаш от мен да живея с Лесли Париш? Но това е невъзможно! Това не може да бъде! Дори и в такива моменти аз знаех, че си дяволски умна и че си все така до болка красива. Разводът бе неизбежен, но аз въпреки това те обичах. Нима не е странно?