Взех тигана до масата и сервирах ястие на двама ни.
— О, Ричи, разводът никога не е бил неизбежен — каза тя. — Това е било мисъл на отчаяние.
Да се отстояват позиции от миналото не свидетелства за голяма мъдрост. Но въпреки това, бях готов да ги отстоявам. Каквото и да е било, разводът е бивал неизбежен.
Ако изгубим съпруга или съпругата си, когато се опитваме да живеем на нивото на своите разбирания, ние губим всъщност един нещастен брак, но се връщаме към себе си. Когато обаче се ражда брачен живот между двама души, които са намерили себе си, какво великолепно приключение е това, с всичките му бури и урагани!
— Когато престанах да очаквам винаги да ме разбираш — казах аз, — когато разбрах, че си в правото си да имаш различни представи и че всеки от нас има право сам да решава за себе си, намерих изход от сляпата улица. Твоите изводи престанаха да бъдат ограничение за мен, ти престана да се чувстваш засегната от това, че аз съм различен.
— Точно така — каза тя. — Благодаря за вечерята. Много е вкусна.
— Нали не съм я прегорил, не е ли много гореща?
— Сега е по-добре — тя отпи от своя сок от моркови. — А и Дики може да не те попита за брака.
— Ще ме попита. Ще каже: „Защо според теб, сме дошли на тази земя?“ А аз ще му отговоря, че сме тук, за да изявим любовта. Подложени сме на милиони различни изпитания, за да я проявим и в още милиони случаи бихме могли да не успеем или просто да отминем тази възможност. И никъде няма повече изпитания ежеминутно, всеки ден, година след година, отколкото в интимното ежедневие, което споделяш с друга душа.
— Много си мил — каза тя. — Не знаех, че смяташ брака за нещо толкова важно.
— Не брака, а любовта е важното.
— Радвам се да го чуя, смятам, че ти си чудесен, но понякога си най-лишеният от любов мъж, когото познавам. Не съм срещала друг човек, мъж или жена, който е способен да прояви такава студенина и безразличие като теб. Превръщаш се в бодливо парче лед, когато се чувстваш заплашен.
Свих рамене.
— Е, значи имам да извървя още път. Не казвам, че винаги издържам на изпитанията, зная само, че съществуват. Имай търпение, в някой друг живот ще стана такъв прекрасен човек, както мнозина други. Засега съм по-щастлив такъв, какъвто съм. Подозрителен, затворен в защитната си броня, готов винаги да се защитава…
— Е, чак толкова лош не си — заяви тя жизнерадостно. — Не си бил подозрителен доста отдавна.
— Благодаря за комплимента! Може би все пак търпя малко критика?
— Кажи на Дики, че според мен не си най-лошият човек на света.
— Когато те вбеся, ме смяташ за най-лошия.
— Не съм си го помисляла дори — каза тя. — Какво друго смяташ да му кажеш за брака?
— Че бракът, това не е церемонията. Ще му кажа, че истинският брак, това не са двама души, които минават по мост, отрупан с панделки и цветя. Бракът е открити-ето в края на живота, че те са изградили моста заедно със собствените си ръце.
Тя остави вилицата.
— Колко красиво го каза!
— Май трябва да говоря с теб, а не с Дики — казах аз.
— Говори и с двама ни, щом това те прави щастлив, а аз ще живея с един щастлив човек.
— А ето какво още ще му кажа. Съпругът или съпругата не може да те направят щастлив или нещастен, това е индивидуална способност. Човек може да направи щастлив само себе си.
— На някакво ниво това е вярно, но ако твърдиш, че нищо, което правим не може да повлияе върху другия, тогава напълно не мога да се съглася с теб.
— Това доколко единият се влияе от другия, е изпитание за него самия. Ти можеш да решиш да бъдеш щастлива, независимо какво правя аз, и когато си щастлива това ме радва, защото обичам да те виждам щастлива; но не ти, а аз правя себе си щастлив.
Тя поклати глава и ми се усмихна, сякаш бе самото търпение.
— Странен подход.
Тя смяташе, че това е някаква чудата особеност на моята логика, която ми пречи да приема дара на нейната любов, а аз се чувствах като динозавър на лед, но все пак реших да изясня това положение докрай.
— Ако ти не се чувстваш добре — казах аз, — но решиш, че ще ме направиш щастлив, ако приготвяш вечерята или излезеш заедно с мен, мислиш ли, че по този начин ще постигнеш нещо? Нима очакваш да бъда щастлив, когато зная, че се чувстваш ужасно.
— Няма да ти дам да разбереш, че се чувствам ужасно и ще очаквам да бъдеш щастлив.
— Но това значи да приемеш ролята на мъченица, готова си „да ме направиш щастлив“ като пожертваш себе си, като ме излъжеш, като се преструваш на щастлива заради мен. Ако успееш, аз ще бъда щастлив, не защото ти си щастлива, а защото си мисля, че си щастлива. Не ти, или онова което правиш за мен, а моето убеждение ще ме направи щастлив. А за моите убеждения съм отговорен аз, а не ти.