Замълчах за момент, обмисляйки своя отговор. Бяхме живели толкова години заедно, но нашите убеждения си оставаха така различни, че всеки от нас е запазил в паметта си свое отделно минало.
— Ще разкажеш ли за това на Дики, или си остава между нас? — попита тя, вперила сините си като море очи в мен. — Ще му разкажеш ли за нашите противоречия?
— Може би не. Може би трябва да му кажа, че съвършеният брак не крие противоречия. Съвършенство е, когато двама души се обърнат един към друг и кажат: „Знаехме всичко това отпреди. Между нас няма противоречия, няма изпитания. Никой от нас не се е променил за петдесет години. Не сме научили нищо ново“.
Тази представа я накара да се усмихне.
— Смъртна скука — каза тя. — Ако човек избягва проблемите, той никога няма да може да ги превъзмогне.
— Той трябва всичко да узнае. Моите разкази за брака ще бъдат едно напомняне за мен самия. Дики може да възприеме, каквото му е необходимо, а останалото да отхвърли. Аз ще му кажа главното от онова, което ми се удаде да разбера: Никога не предполагай, че твоята жена умее да чете мисли и да разбира кой си, какво мислиш и какво чувстваш. Такова предположение неизбежно води до болезнено разочарование. В някои случаи тя наистина може да те разбира и да те познава, но не очаквай от нея по-голямо разбиране от онова, което проявяваш ти. Постарай се да бъдеш щастлив, като действаш според своите желания. Ако твоето щастие поражда у нея озлобление и ако ти не обичаш да я виждаш щастлива, то вие няма да имате брак, а експеримент, който от самото начало е обречен на провал.
— Звучи така, сякаш бракът е нещо като скок от висока скала. Това ли искаш да му внушиш?
— Ще му кажа, че бракът е несравним с нищо друго в живота. Той е търсене на сродни души, които са се от-крили по един мистичен и романтичен начин, но които трябва да преодоляват заедно редица проблеми. Това са очарователни проблеми, прекрасни изпитания, които траят година след година, но изгубиш ли чувството за романтика, ти губиш способността да преодолееш трудните моменти и да се научиш да обичаш. Изгубиш ли чувството за романтика, ти ще се провалиш в изпитанието на любовта, а провалиш ли се в любовта, останалите изпитания нямат значение.
— А по въпроса за децата?
— По този въпрос съм некомпетентен — отвърнах аз. — Следващият?
— Какво означава некомпетентен? Ти имаш деца и сигурно си научил нещо от тях! Какво смяташ да му кажеш?
Моето слабо място, помислих си аз. По отношение на децата съм толкова полезен, колкото наковалня в ясли.
— Ще му кажа, че вътрешният учител не идва само при възрастните — отвърнах аз. — Че ние преживяваме онова, което сами предизвикваме, независимо от възрастта. И че единственото ръководство, което даваме на своите деца, това е нашият собствен пример като висше развито човешко същество в съответствие с нашите разбирания. Децата могат да разберат или да не разберат. Те могат да ни обичат заради нашия избор или да проклинат земята, по която стъпваме. Но децата не са наша собственост и ние не можем да ги държим под своя контрол, така както ние не сме собственост на нашите родители и те не могат да ни контролират.
— Не се ли чувстваш като някакъв айсберг като ми говориш това — каза Леели — или само на мен ми се струва, че звучи като четирийсет градуса под нулата?
— Нима не е истина?
— Може би в основата си е истина — каза тя по-меко. — Вярно е, че децата не са ни подвластни, но имам усещането, че нещо тук липсва. Може би малко нежност.
— Да, разбира се, ще му кажа това съвсем нежно. Тя поклати глава, загубила надежда и продължи с въпросите си.
— В брака има и още една тайна.
— Каква?
„Аз си имам своя тайна, помислих си, защо и тя да няма.“
— Когато човек погледне нас — каза тя, — или друга щастлива двойка, той разбира, че ние сме обичали веднъж или два пъти в живота си. Тази любов трябва съкровено да се пази, това е моята тайна.
Когато се навечеряхме и прибрахме чиниите, аз сложих планера в колата и потеглих към планината. По пътя се съсредоточих в себе си, търсейки моя малък приятел.
Намерих го седнал на същия хълм, но този път имаше дървета по склона, това бяха млади дървета сред поляна, която достигаше до зеления хоризонт.
Още щом го видях, той се обърна към мен.
— Кажи ми, каквото знаеш за брака.
— Разбира се, но защо питаш?
— Никога не съм мислил, че мога да имам брак, но сега когато зная, че ще се оженя, се чувствам неподготвен.
Постарах се да скрия усмивката си.
— Няма нищо в това да си неподготвен. Той се навъси, горящ от нетърпение.