— Помощ! — каза той. — Защо предпочиташ да говориш за безкрайните жизнени опитности, вместо за прераждане или за това, че всички стават ангели, след като нито едното, нито другото, нито третото е реално.
— А защо човек предпочита шах, а не дама? — попитах аз. — Защото има повече комбинации за игра! Ако например вярвам, че всички мои животи са едновременни, тогава може да се допусне, че има начин лично да се срещнат. Трябва да има някакъв начин да достигнат до Ричард, който е предпочел да живее в Китай, в онова сега, което аз наричам седем хиляди години по-рано. Или с онзи Ричард, който през 1954 година стана лодкар, а не летец, с онзи, който избра да участва в космическата флота на Кентавър четири, в настоящия миг след билион години. Ако цялото време е Сега, трябва да има начин да осъществим връзка помежду си. Какво знаят те, което не зная аз.
Лицето му изразява любопитство, прикрита усмивка.
— Някакъв успех досега?
— Има проблясъци от време на време — казах аз.
— Хм.
Той се усмихна отново със същата странна усмивка, сякаш той бе учителят в този момент, а не аз.
Трябваше да го попитам тогава какво му е толкова смешно. Аз обаче отминах усмивката му незабелязано, защото си помислих, че сигурно се съмнява в думите ми ме-пространството, за теб престава да има значение, дали ще бъдеш убит или не.
След минута Дики отвори очи и се премести от стабилизатора да лъсна и мястото, където бе седял.
— Интересно дали и обратното е вярно, колкото повече се стремя към самосъхранение, толкова по-малко изпитвам безусловна любов?
— Искаш ли да разбереш?
— Добре.
Той затвори очи и зачака.
— Представи си, че си мирен и благороден фермер — казах аз. — Три неща обичаш в живота си: твоето семейство, земята и твоите поляни с нарциси. Двамата с жена ти отглеждате своите деца и своите цветя всред полята, които твоите родители са разчистили и разорали. Родил си се на тази земя и се надяваш да умреш на нея.
— Охо — каза той. — Тук има нещо да става.
— Да. Явяват се превозвачи на добитък, които искат да прекарат път през твоята ферма, за да стигат по-бързо до железопътната гара. Ти отказваш да им продадеш земята си, те те заплашват, но ти оставаш. Накрая, съвсем ясно те предупреждават: Днес на обяд ще превземем фермата ти насила. Омитай се от земята си, остави цветята си да умрат или ще умреш и ти.
— О, Боже — възкликна Дики със затворени очи, пренесъл се въображаемо в тая ситуация.
— Страх ли те е?
— Да.
— Наближава пладне, Дики. И ето ги те идват, възседнали коне, дузина въоръжени мъже, обгърнати в облак от прах, стрелят с пистолетите си, подгонили стадо овни, през твоите зелени поля. Изпитваш ли безусловна любов към тези мъже?
— НЕ! — каза той.
— Виждаш ли…
— Накарал съм съседите да стоят на пост — каза той.
— Всеки от нас има заредени пушки, около оградата съм поставил динамит, само да посмеят да стъпят на цветята ми и ще получат такъв удар, че бързо ще се обърнат назад. Само да се опитат да ни докоснат и това ще им е за последен път!
— Сега разбираш — казах аз, като се усмихнах на светкавичната му самозащита. — Виждаш колко различно от безусловната…
— Не ме прекъсвай — каза той. — Остави ме да ги смажа!
Разсмях се.
— Дики, това е мисловен експеримент, а не клане. Той отвори очи.
— Бум…сърдито възкликна той. — Няма да позволя на никой да ми взема земята!
Усмихнах се на сърдитата му физиономия и го качих на корпуса, след което преместих стълбата, и започнах да лъскам дясното крило на „Дейзи“.
— Сам виждаш, че единственият начин Любовта да бъде безусловна, това е, когато не се интересува от нашите игри.
— Не се интересува от нашите игри и не се интересува от преходни цели — казах аз. — Нито от самосъхранение, нито от справедливост, нито от спасение, нито от морал, нито от усъвършенстване, нито от образование, нито от прогрес. Тя ни обича такива каквито сме, а не каквито претендираме да бъдем. Затова смъртта е такъв шок според мене. Контрастът между ролята и реалността е най-остър именно тогава. Хората, които са имали преживявания близки със смъртта, казват че любовта е като светлинен удар.
— И любовта е еднаква, както за превозвачите на животни, така и за фермерите с техните цветя?
— За убийците и убитите, за смирените и за чудовищата. Еднаква. Абсолютна. Всеобхватна. Безусловна. Любов.
Дики се бе отпуснал върху корпуса, опрял лице в хладния метал и гледаше как работя.