— Доброто и злото не съществуват, това ли искаш да кажеш?
— Това.
— А какво съществува тогава?
— Щастие и нещастие — отвърнах.
— Значи щастието е добро, а нещастието е зло?
— Абсолютно субективно. Всичко идва от главата ни!
— Какво тогава е щастие и нещастие?
— Какво означават те за теб самата?
— Щастието е радост! Огромно удоволствие! Нещастието е потиснатост, безнадеждност, отчаяние.
Трябваше да се досетя. Предполагах, че тя ще каже онова, което мисля и аз: щастието е чувство за благоденствие, нещастието е отсъствието на такова чувство. Но моята жена винаги е била по-емоционалната от нас двамата. Казах й моето определение.
— Мислиш ли, че чувството за благоденствие е достатъчно, за да бъде човек щастлив? — попита тя.
— Нужно ми е определение, в което да не се чувства петдесетфутова пропаст между върха на щастието ц дъното на нещастието. Ти как би нарекла междинното състояние между едното и другото?
— Бих го нарекла добруване.
— Аз не признавам добруване, признавам само благоденствие.
— Добре, и по-нататък?
— Помогни ми да открия поне една ситуация, при която понятие като Добро да не се определя по същността си чрез онова, което „ме нрави щастлив“, както и ситуация, при която Злото не се определя като онова, което ме „прави нещастен“.
— Любовта е добро — каза тя.
— Любовта ме прави щастлив — отвърнах аз.
— Тероризмът е зло.
— Можеш да дадеш и по-добър пример, скъпа. Тероризмът ме прави нещастен.
— Добро е, когато се любим — каза тя и се притисна до мен в тъмното със своето топло тяло.
— Това ни прави щастливи — казах аз, като отчаяно се борех да запазя разсъдъка си. Тя се отдръпна.
— О, Ричи, какво искаш да докажеш?
— Както и да го мисля, излиза, че моралът се определя от нас самите!
— Разбира се, че се определя от нас — каза тя. — И затова ли си се събудил посред нощ?
— Не разбираш ли, Уки? Доброто и злото не са онова, което ни казват нашите родители, нито онова, което проповядва църквата, нито държавата, нито който и да било! Всеки от нас решава въпроса за доброто и злото сам, автоматично, избирайки онова, което желае да прави.
— Охо! — възкликна тя. — Моля те никога да не пишеш нито една дума по този въпрос.
— Само си мисля. Струва ми се странно, че не мога да намеря начин да престана да мисля за това.
— Моля те…
— Виж например какво пише в Книга Битие по повод сътворението: И Бог видя, че това бе добро.
— Искаш да кажеш, че Бог е бил щастлив?
— Разбира се!
— Ти не вярваш дори в това, че Бог вижда света — каза тя — и че е способен да чувства. Как така може да бъде щастлив?
— Авторът на Битие е бил толкова глупав, че да не се посъветва с мен преди да вземе писалката. В неговата книга Бог е изпълнен с чувства. — Той е доволен и тъжен, гневен и отмъстителен. Доброто и злото не са абсолютни, те са мерило на Божието щастие. Когато авторът на Битие е писал своя разказ, казвал си е ето какво: Ако аз мисля, че Бог би бил щастлив по повод еди какво си, ще го нарека добро. Яд ме е, че е такъв ранен час. Трябват ми примери, в които хората използват понятията добро и зло, но не мога да погледна в книгите, защото е тъмно.
— Добре.
— Значи си щастлива от това? — казах аз.
— Разбира се. Иначе щеше да светнеш, да започнеш да търсиш книги, да включиш компютъра, да си говориш с мен и така ще будуваме цялата нощ.
— Ето защо си щастлива, че е тъмно. Щом няма да те безпокоя през цялата нощ с моите разговори за добро и зло, естествено е да кажеш добре.
— Само, моля те, недей да пишеш за това — каза тя. — Ще накараш всеки екстремист… не, всеки разумен човек в тази страна да вземе книгите ти и да ги разкъса на парченца!
— Леели, това ме интересува от чисто любопитство. Ако разберем, че моралът е нещо субективно, това не означава, че той внезапно се превръща в своята противоположност. Ние няма да станем маниакални убийци на секундата, щом разберем, че това зависи само от нашето желание. Ние сме предвидливи, добри, внимателни, изпълнени с любов един към друг, готови да рискуваме живота си, за да спасим някого от беда, защото искаме да в тази минута.
— Ваше Превъзходителство, трябва да се приеме, че щом този подсъдим не е щастлив да стои в тази съдебна зала, значи, че той не е действал фактически в името на своите собствени най-добри интереси, когато е пъхнал локомотива в своята торба. Той стои тук но обвинение в неразумност, тъй като излиза, че кражбата му е била една недобра идея.
— Много остроумно — каза Леели. — Но не мислиш ли, че понятието за добро получава своя смисъл чрез едно всеобщо споразумение. Че добро е онова, което болшинството от хората в течение на векове са установили като положително и жизнеутвърждаващо? А и не мислиш ли, че никак не е в твой интерес и следователно е зло, да прекараш целия си останал живот като привеждаш подобни аргументи в съдилищата? И не е ли по-добре да оставим нещата така и да поспим?