Продължих да чета заглавията на главите, разположени на цели две страници дребен шрифт. Ако Дики има проблеми със съня, помислих си аз, те ще бъдат решени тутакси.
Разгърнах книгата напосоки. Съществена част на работната среда са добрите условия на труд. Осигуряването на добра почивка е също толкова важно, колкото високата заплата, регулацията на стандарта на живот се равнява на пари в банката.
Уф, изпъшках аз. Ами какво става с проблема да откриеш любимото си занимание и да го направиш своя професия?
Я да опитам пак. Всичко, което вършиш, рикошира в семейството ти. Преди да извършиш нещо, което може да ги постави в неудобно положение, помисли си: Ще бъде ли семейството ми щастливо, ако ме хванат да върша това?
О, Господи. Третият път може би ще попадна на нещо по-добро. Бог те вижда. Ще дойде време и Той ще те попита: Беше ли ти добър гражданин? Дано да можеш да Му кажеш, че поне си опитал.
Едва преглътнах и заобръщах страниците, обзет от внезапна нервност. Това дете иска да знае какво съм научил през тези петдесет години и ето че получава това? Как е възможно един ангел да напише такива дяволски идеи?
Ти сам създаваш собствената си реалност, тъй че трябва да направиш всичко възможно, за да я направиш щастлива. Жертвай себе си за другите и те ще бъдат мили с теб.
Учудих се колко ми бе трудно да разкъсам книгата на две, но когато най-сетне успях, натиках едната жалка половина пред лицето на Шифърд.
— Сам създаваш собствената си реалност и те ще бъдат мили с тебе, така ли? Не разбирам дали ти си толкова луд, че да вярваш в това, или имаш безумието да мислиш, че аз го вярвам! И в двата случая трябва да си напълно смахнат да напишеш такива неща в книга за едно невинно дете… за Дики! Той да чете това! Значи реалността е това, което вижда с очите си, така ли? Що за дяволски… дракон е този, на когото служиш?
Спрях се, защото гласа ми не позволяваше да крещя по-силно и забелязах, че ръката ми трепереше, докато стисках страниците на сантиметри от носа на ангела.
— Нали не е бетонирано, мога да го променя, ако искаш… — предложи той.
— Шифърд, онова момче имаше своите мечти То живееше с една велика идея, да открие какъв би бил неговият живот, ако не му се налагаше да прекара половин век, за да отсейва лъжата от истината! Как можеш да вземеш тази мечта и да я превърнеш в добри условия на труд? А на всичко отгоре смяташ да му кажеш, че това е от мене, така ли?
— Ти му обеща — отвърна той с глас, който беше самата правота. — Знаех, че си безразличен към такава книга, затова исках да те облекча.
Почувствах се повлечен от реката на гнева с предупреждения на брега: Опасност. Стръмни водопади насреща. Какви ти тук водопади? В тази минута бях по-яростен от всякога. Можех да удуша това същество със собствените си ръце.
Изведнъж се овладях и казах съвсем тихо:
— Шифърд, ти си свободен да направиш каквото искаш. Но ако дадеш на онова невинно дете тази блудкава камара листа и му кажеш, че това е резултатът на половинвековно познание, което носи моето име — тук очите ми светнаха като върховете на нажежени секири — аз ще те намеря дори и в ада и ще те задуша с всичките тези листа.
Струва ми се, че не заплахата му въздейства, а моята искрена решителност.
— Е, добре — каза той. — Радвам се, че не ти е безразлично.
Това е то ангелът — винаги ще погледне откъм светлата страна на нещата.
Вдигнах си чувала и се отдалечих, като поклащах глава. Още един урок, помислих си. От това, че някой се явява пред тебе от друго измерение, Ричард, не си въобразявай, че е по-мъдър за каквото и да било или че може да върши нещата по-добре от тебе. Независимо дали са безплътни или смъртни съществата, за всички тях е важно качеството на познанието, до което са достигнали.
Развих крилата на върха, готов за полет, докато си мърморех сърдито защо трябва някакви си ангели да се занимават с миналото ми. Когато вдигнах глава, фордът и неговият водач се бяха изгубили от погледа.
Молех се Шифърд да изчезне, вместо да се опитва да кара надолу по склона. Ако реши да кара, мислех си, че ще го открия, провиснал на някой клон недалеч от пътя, когато следващия път тръгна да се изкачвам.
Сложих си ремъците и ръкавиците, проверих катарамите и шлема. Останалите планери бяха излетели отдавна и три от тях се бяха приземили. Три от планерите още се задържаха във въздуха като пеперуди над вечнозелените дървета в очакване на подемна въздушна струя.
Нямаше вятър, който да ме понесе при старта и аз се понесох право към скалата, като вдигнах поглед към пъстроцветното крило и се понесох във въздуха.