Аз взех планера и го подхвърлих във въздуха, той политна самостоятелно и се спусна право към земята от четири фута височина. Носът му е малко тежичък, както ми се стори.
— Доброто не може да бъде само това, което те прави щастлив.
— Наистина. Краткотрайното удовлетворение може да не означава дългосрочно щастие и ние трябва да умеем да правим това разграничение. Във всеки сюжет, в който се разказва за човек, продал живота си на дявола, договорът със Сатаната е все един и същ: Продавам ти дълготрайното си щастие за краткотрайно удоволствие и поуката е винаги: Не много умна сделка.
— Но освен това съществува консенсус по отношение доброто и злото, ценности, които се споделят от много хора. В различните култури те могат да бъдат различни, но в рамките на една култура те обикновено съвпадат.
— Защо всичко е толкова мъгляво? Не може ли да се каже по-ясно? Аз имам ясни определения.
— Убийството е…
— Зло — каза той без колебание.
— Благотворителността е…
— Добро.
Махнах малко глина от носа на планерчето.
— Да бъдеш съзнателен пацифист по време на война, това е…
— Хм.
— Добро или зло е — попитах отново, — да бъдеш съзнателен пацифист по време на война?
— Каква война? В защита на своята родина или срещу някоя беззащитна малка страна?
— Ето, виждаш ли? — казах аз. — Щом може да се открие дори една ситуация, при която доброто и злото зависят от обстоятелствата, цялата концепция става субективна и ние преставаме да бъдем изправени пред ясния избор, пред който сме си мислили, че сме изправени. Също както по отношение на другите ценности, налага ни се да кажем: това е добро за мене, това е зло за мене.
Отново пуснах във въздуха малкия планер много внимателно. Той рязко се издигна, задържа се във въздуха и после плавно се спусна на тревата.
— Едно изключение не променя правилото.
— Не — казах аз, като вдигнах отново планера, мръщейки се, задето намирах, че има проблем с равновесното тегло, и сложих обратно малко глина на носа му. — Там е работата, че едно изключение насочва към милиони други.
— Дай ми пример.
— Ако ти се налага да убиеш в самозащита, това зло ли е? Зло ли е да се убива, когато сме изправени пред врагове по време на война? Неморално ли е убийството, когато един лекар удовлетвори желанието на свой пациент, който страда от нелечима болест и търпи непоносими болки?
— Нали според теб убийството е невъзможно? — каза той. — Животът Е и ние не можем да го създаваме или рушим.
— Животът Е, Дики. В него няма правила. Но ти и аз говорим за игрите, за настоящия момент, за време-пространството, споделяме възгледи за привидностите, за институционалното добро и злото според културните представи. Ние говорим за общества, където за реално се приема онова, което е привидно, а Принципът остава незабелязан.
— Значи няма реално добро и зло.
— Няма абсолютно Добро и Зло. Единственият абсолют е: Животът Е.
— Означава ли това, че мога да правя каквото си поискам, без никакви последици от това? Нима имам правото да мамя, да крада и убивам без последици, ако моят личен морал ми подсказва, че това е нормално.
— Разбира се, че можеш — казах аз. — Но съществуват последици, които могат и да не ти харесат.
— Например?
— Например деянието ти остава да ти тежи през целия твой живот. Или попадаш в затвора за седем до дванайсет години. Или пък учуден умираш: мислил си, че жертвата ти е безпомощна, а тя се е оказала въоръжена. В света на привидностите съществуват безкрайно много последици, които произтичат от всеки твой избор.
— Независимо от избора, така ли? — попита той.
— От всеки избор, независимо какъв е той. Той щракна с пръсти.
— Значи за всеки отделен, дори и най-малък избор.
— Изпробвай сам — казах аз. — Кой е този избор, който няма последици?
Пуснах малкото планерче за трети път. То се понесе към земята, задържа се леко над връхчетата на тревата и се спусна нежно като пеперуда. Не е лошо постижение само за три опита.
— Има ли последици от това да си писател?
— Да — отвърнах аз. — Всеки ден мога да спя до обяд.
— О, престани…
Отидох да вдигна планера от тревата.
— Дики, нима не можеш да разбереш. Винаги съществува някакъв …резултат, добър или лош…
— … който ме прави щастлив или ме прави нещастен… — обясни той вместо двама ни.
— …от нашия избор — довърших аз, — от решението да бъдем такива, каквито сме.