Очите ти не ни виждат — отвори ги сега.
Тялото ти е отпуснато — стегни го сега.
Съзнанието ти е толкова всеобхватно — свий го сега.
Душата ти е толкова спокойна — предай душата си сега.
Те говореха подред, без прекъсване.
Ти се намираш в дълбок сън. С всяка наша дума потъваш все но-дълбоко и но-дълбоко в шумния и неспокоен свят. Не се чуди, не си задавай въпроси.
Нещо таиш в душата си. Изкажи го и ще потъваш все по-дълбоко и все по-дълбоко…
— Благодаря — казах аз. — Толкова много има за узнаване!
Добре. Да. Смъртните хора обичат да учат и нашият дар за теб е, че ти винаги ще обичаш да учиш. Научи това:
Привидността е реалност. Онова, което виждаш, то е реално. Онова, което докосваш, то е реално. Онова, което чуваш, вкусваш, долавяш с обонянието си, то е реално. Онова, което мислиш, не е реално. Онова, на което се надяваш, то не съществува. Проверка Номер Едно: Какво е реалност?
— Привидността е реалност — казах аз.
Добре. Отличен ученик. Спи дълбоко. Имаш толкова много да учиш:
Реалността се променя с времето.
Атомите изграждат живота, владеят живота, прекратяват живота.
Съдбата е шанс.
Някои хора имат късмет, а други нямат.
Да живееш, означава да печелиш, да придобиваш, да бъдеш някой; да умреш, означава да загубиш, да изчезнеш, да станеш никой.
Проверка Номер Две, сега ще бъде малко по-трудно: Какво променя реалността?
— Времето — казах аз. — И пространството.
Времето е отговорът, защо споменаваш и пространството?
— Защото реалността е различна на различните места.
Много добре! …Времето е отговорът, но и пространството също е верен отговор. Започваш ла разбираш!
Мислиш творчески. Разбираш ли какво е творчеството? — Да. Нищо не съществува, преди да бъде сътворено във физическия свят. в пространството и времето. Преди да бъде сътворено, то е нереално. След като бъде унищожено, пак става нереално. Всичко се създава, всичко се руши. Само въпрос на време.
Какво има отвъд пространството?
— Нищо.
Какво има отвъд времето?
— Нищо.
Майка ти ще те научи да ходиш. Защо винаги ще преминаваш през врати, а никога през стени?
— Стените са граници. Никой не преминава през стените, защото стените са непробиваеми и аз не мога да преминавам през непробиваеми стени без да загина. Мама и татко не преминават през стените, а те са големи и силни. Никой не е толкова могъщ, че да надскочи границите на пространството и времето, най-малко аз.
Добре. Всичко си има своите граници. Средствата за живот са ограничени. Ограничена е храната, въздухът, водата, подслона, идеите. Колкото повече ползваш ти, толкова по-малко има за останалите. Другите са по-възрастни, по-силни и по-мъдри от теб, те са дошли тук преди теб и имат старшинство. Ето защо, запомни:
Хората рядко забелязват децата, а когато ги забележат, те едва ли са готови да ги изслушат. Децата никога не трябва да дразнят по-възрастните.
Децата не умеят да мислят, а когато го правят, мисленето им е толкова рудиментарно и неправилно, че умът им прилича на пуст чакъл без нито една златна песъчинка. Детето не може дори да си представи нещо ново. различно или значително.
Стои си на мястото. Винаги се съобразявай: Какво ше кажат хората? Не ядосвай никого, защото си толкова крехък, като паяжина, че в първите години на живота си дори и децата ще могат да те убият с голи ръце.
Насилието е власт.
Гневът е единственото предупреждение.
Страхът няма да те спаси.
Проверка: Кой е светът, който е бил и ще бъде винаги?
— Светът, който виждам с очите си.
Откъде си дошъл?
— Идвам от никъде и съм се отправил за никъде. Нищо няма смисъл.
Чудесно! Произходът е въпрос на късмет. Тялото е механизъм; състои се от въглерод, водород, кислород, храни се с органична храна. Тялото управлява съзнанието, съзнанието е произволен електрически заряд, който протича през мозъка.
Съществува една физическа реалност, която не се нуждае от твоето съгласие, за да съществува. Тя съществува откъснато от твоето съзнание и от твоя живот. Мислите ти оказват нулево въздействие върху реалността на физическия свят. Извън физическа реалност не съществува.
Ако не приемеш тези идеи, ще умреш. Други въпроси?
— Искам да уча още.
Светът и без теб си има достатъчно проблеми. Никой не го интересува кой си и какво мислиш. Всяка важна идея вече е позната, всяка значима книга е вече написана, всяко откритие е направено, всички песни са изпети, филмите са създадени, разговорите проведени. Всеки значителен живот е вече изживян. Ти нямаш никакво значение и никога няма да имаш.