Той явно се наслаждаваше на гледката, криейки се зад маската на детето, което някога съм бил.
— Нима е възможно животът да измами някой, който има такива мощни техники? — каза той — Нима е възможно животът да предложи половинчати отговори на човек, който е издържал на изпитанията? Важното е да си спомниш!
Трябваше да се досетя, помислих си. Кога ще се науча да бъда подготвен дори и за нещата, които ми се струват напълно невъзможни?
— Ако си искал да узнаеш онова, което си мисля, че знам — казах аз, — не мислиш ли, че можеше просто да ме попиташ?
Той насмешливо ме погледна.
— И да получа запълнена анкета в три копия, да изслушам онова, което знаеш, прокарано през вътрешна цензура, така че да се блъсна със скорост деветдесет мили в стената? Ние не се нуждаем от твоите предупредителни ултиматуми, Ричард, искаме да знаем твоята истина! Ние не…
— ЗАЩО? Аз не съм чайка, по-бърза от мисълта, аз не съм Спасителят на света, не съм безплътно многоизмерно алтернативно създание на бъдещето, което знае всички отговори! Защо толкова се интересувате от мен?
— Какво чудно има в това, Ричард? Ти не си някакъв изгнаник на запустяла планета. Мислиш си, че не си имал шанса да се срещнеш със своите алтернативни личности от други измерения, за да се учиш от тях? Ние сме! Ги — това сме ние!
Той замълча, търсейки думи, които да разбера.
— Ти си избрал нас за свои учители? Ние също сме те избрани. Ти се стремиш към познание? Ние също се стремим. Смяташ, че съществуваме в твоя живот, защото ни обичаш? Не разбираш ли? Ние също те обичаме!
Аз едва се задържах за скалата. Защо ни е толкова трудно да проумеем, че онези, които обичаме, също ни обичат?
— Ти никога не си ме напускал, така ли? — попитах най-сетне аз. — Променял си образа си, понякога си ставал невидим, но си бил с мен през цялото време. Дори и през най-тежките ми моменти — развода, банкрута, провала и смъртта?
— Особено през най-тежките ти моменти.
Как съм могъл да бъда толкова непроникновен? Дори и в най-тежките дни на моя живот никога не ме е напускало това безмълвно, успокояващо напомняне: Всичко, което се случва с теб, си има определена причина, която те е накарала да го избереш. Дръж се, Ричард, преживей всичко по най-добрия начин, който познаваш, и съвсем скоро ще разбереш какъв е бил неговият смисъл. Кой би се осмелил да каже нещо подобно, кой би се осмелил да ни напомни това, освен нашите вътрешни учители, които се съхраняват невъзмутими сред илюзиите?
След месеци, през които ме бе изпитвал с въпросите си, Дики нямаше вече какво да пита. Моят изпит мълчаливо завърши с тези последни думи: — Дики — попитах го аз, — ти си капитанът на онзи космически кораб, който ме чака, за да ме понесе към дома?
Най-нежна усмивка.
— Грешиш — промълви той. — Капитанът си ти.
Екипажът, който приемаме на своя вътрешен кораб, това са навигатори и стрелочници, кормчии и съветници и те остават наши приятели за цял живот. Срещаме ги в момента, когато сме готови или ни е потребно да ги срещнем, в момента, в който се осмелим да си представим, че съществуват и да се обърнем за помощ към тях.
Съмнявам се дали съм се разделил завинаги с Чайката Джонатан или с Доналд Шимода, с Пай или Шифърд, макар че нямам представа какво ми готвят за поредния изпит, който може да бъде след половин минута или след стотици векове. Не искам и да питам.
Зная със сигурност, че не съм се разделил с Дики завинаги. Той и сега гледа през моите очи и вижда своето минало и бъдеще да примигва, превръщайки се в думи на екрана на моя компютър.
Онова момче, което искаше всичко да знае, е намерило своя дом, знам това. Затворникът, когото бях поставил в килия, сега живее на открито, с бодър дух и блика от въпроси:
Ричард, кой си ти според теб?
Кой ще бъдеш следващия момент?
Кои ценности избираш за свои пътеводни звезди и кои просто отминаваш?
Какво правиш тук, Капитане, какво би искал да направиш и защо не го правиш в момента?
Кажи ми какво си научил за любовта.
Ние очакваме през всичките си години да открием някой, който да ни разбира, някой, който да ни приема, някой с вълшебна сила, който може да разтопи и камък, за да го превърне в светлина, който може да ни направи щастливи, въпреки всички изпитания, който може да се опълчи срещу нашите дракони в нощта, който може да ни преобрази в онази душа, която искаме да бъдем. Едва вчера аз разбрах, че този чудотворен Някой е лицето, което виждаме в огледалото: Той — това сме ние и нашите самозвани маски.
След всичките тези години, ето че най-сетне се срещаме.
Само си представете това.